Том Клэнси - Виртуални вандали

— Някой, който го раздава смело като теб, сигурно си е подсигурил гърба — каза той зловещо.

— Точно така — отвърна Мат. — Не бих желал да те видя srdit.

— Изплю камъчето значи — каза каубоят. — Ще взема да кипна много лесно.

Мат си позволи лека усмивка. Ученето му се бе отплатило. Srdit беше дума, която много балкански народи използваха за „ядосан“. Моменталната реакция на каубоя показа, че той говори един от тези езици.

Джералд Савидж размаха големия си блещукащ юмрук пред лицето на Мат.

— Кажи ми една причина, поради която да не те размажа като мравка?

— Ами какво ще кажеш за достойнство? — попита Мат. — Вие, които се забърквате в такива каши, винаги говорите така, сякаш сте по-добри с нещо от другите заради това, че имате достойнство. Което означава, че трябва да си плащате дълговете — и да изпълнявате обещанията си.

— Не съм давал никакви обещания… — започна голямата жаба.

— Ама твоят приятел тук даде — каза Мат. — „Ако искаш да станеш един от нас, трябва да покажеш какво можеш“ — горе-долу това каза. Е, и аз ви показах какво мога — вмъкнах Кики във виар симулатора на Шон Макардъл — място, където дори и вие с всичките ви мангизи и връзки не успяхте да влезете. И какво получавам за благодарност? Затръшват вратата под носа ми. — Той се обърна към навъсения каубой. — Не е много pravedno, нали, Текс?

Каубоят от анимационното филмче закима, съгласявайки се, че наистина не е честно, след което спря.

— Мисля, че не comprende. Какви ги говориш, амиго.

Мат реши да прекрати тази бъркотия.

— Не се преструвай, Серж. Издаде се, когато те заговорих на сръбски преди малко. Мисля, че твоята програма „Идиъм Савен“ не превежда автоматично всички езици.

Той се обърна към другите двама, навлекли проксита.

— Сега е ред на жабата фехтовач. Признавам, че трябва да притежаваш чувство за хумор, за да се маскираш по този начин, Люсиен. — Мат отиде още по-далече. — Но предпочиташ да ти викат Люк, нали?

Гръдният му кош се стегна, когато се изправи срещу блещукащото, кристално прокси.

— Ами ти, с британския си акцент и шумно изразяваната ненавист към ирландците. Кой друг може да бъдеш, освен Джери Дивака?

Стаята се изпълни с тишина, ако се изключи звукът от рязкото поемане на въздух.

Мат никога не бе виждал очите на Кет Кориган — толкова големи, сини — или толкова изплашени.

Той продължи нататък, преди да се усетят.

— Попитахте ме с какво съм си осигурил гърба. Мисля, че току-що ви демонстрирах. Когато влязох вътре, не бях сигурен, че съм разкрил всички ви. Но ми се струва, че успях да забия пирон — във всяка глава.

Мат вдигна ръката си, когато Джералд Савидж се наклони напред.

— Все още не съм казал на никого. Но в Мрежата съм пуснал файлове, които могат да се отворят, ако да кажем, ми се случи нещо.

Гигантската кристална фигура насочи гнева си към Кейтлин.

— Как успя да го изтръгне от теб? — попита той, като гласът му скърцаше дразнещо. — Как?

— Тя няма нищо общо с това! — извика Мат. — Разобличих всички ви, като претърсих данните. Лесно е, като знаеш какво търсиш. — Той отпусна рамене. — Какво още трябва да направя, за да ви докажа, че заслужавам мястото си сред вас?

Люсиен Валери се превърна от жабата в благородника с меч.

— И защо трябва да ти вярваме? — попита той, извивайки устната си.

— Заради доброто на всички ви — отговори мигновено Мат. — Защото сега трябва да ми се доверите.

Той погледна към четиримата разкрити търсачи на силни усещания.

— Дадох ви всичко, което пожелахте, бих казал, даже малко повече. Вие си мислите, че сте нещо специално — а всъщност не сте. — Мат пое въздух дълбоко, като продължаваше да притиска натясно бандата. — Може да бъдете разкрити — така че защо не приемете фактите и не ме направите пълноправен член на групата?

От предишните си срещи с тях Мат разбра, че възможните им реакции са две. Или щяха да се опитат да го убият — след първата си среща с тях беше нагласил в програмата си паникбутон, ей така, за всеки случай. Или щяха да прекъснат връзката му, оставяйки го на студено.

За щастие предположението му беше правилно. За късмет те реагираха по втория начин.

Късчета неонова светлина се завъртяха покрай Мат, докато той се рееше из Мрежата. Стомахът му се бе свил, сякаш се е въртял с висока скорост на въртележка в лунапарка. Който и да бе научил богатските хлапета на този номер, имаше гадно чувство за хумор. Сигурно е стоял в Мрежата с часове, след като навсякъде бе разхвърлял виртуалния си обяд. Щеше да му отнеме доста време да намери пътя за връщане вкъщи, но поне ще е по-малко, отколкото ако трябва да следва местата, където е бил. Това наистина би му отнело много време. Именно затова намали и се поправи, като държеше в ръцете си малка златна нишка.