Том Клэнси - Виртуални вандали

„Французин, помисли си Мат, ако искаш да използваш обиден прякор, ще му кажеш «жабар»“.

Моментално се сети за високата метър и осемдесет жаба, която се спречка с него при срещата му с виртуалните вандали.

„Не можеше да бъде! Или пък…?“

Но след това Люсиен Валери беше показал, че има странно чувство за хумор. Когато жабата искаше да го заплаши, се превърна в стар благородник с меч… а Люсиен Валери знае как да си служи с меч. Мат опита да се сети какво точно му каза благородникът с меча. Не говореше ли с френски акцент?

Истината беше, че не можеше да си спомни. Изцяло бе съсредоточил вниманието си в острието, опряно на гърлото му, и в рисувания пистолет, прицелен в главата му.

Поне вече разполагаше с още няколко заподозрени, с които да се заеме.

Осени го нова идея. Скачайки, той се запъти към телефона. Може би щеше да успее да хване капитан Уинтърс, преди да напусне офиса си след края на работния ден.

— Уинтърс на телефона — прозвуча гласът на капитана в слушалката.

— Сър, отново се обажда Мат Хънтър. Мислех си за програмата, която открихте. Сигурен съм, че сте намерили хора, които да я разглобят, за да видят как точно работи. Имаше ли нещо в нея, което да изглеждаше… чуждестранно?

— Още се придържаш към версията, че тия шегаджии са свързани с дипломатите, нали, Хънтър? — капитан Уинтърс определено звучеше много по-благосклонно от предишния път, когато говориха по телефона.

— Може и да останеш малко разочарован от това, което ми съобщиха специалистите. Вратичката, която открихме в програмата на пресконференцията, е била разработена на евтин, купен от магазина компютър, от някого, който е използвал излезли от употреба методи на програмиране. Май не прилича много-много на богато и облагодетелствано дете от дипломатическата общност, нали?

— Май не — призна Мат.

— Точно така. — Гласът на капитана прозвуча неспокойно, когато продължи. — Това програмиране е толкова американско — и толкова евтино, — колкото и фалшивият ябълков пай.

След като се сбогува с капитан Уинтърс, Мат се запъти обратно към своя компютър. Чувстваше се, сякаш земята под краката му току-що се бе сринала.

Мат беше убеден, че е прав, въпреки че капитанът не бе възприел неговото предположение.

В края на краищата той бе проследил Кет Кориган и бе доказал, че тя е замесена. Почти бе убеден, че Джералд Савидж е другият от прокситата, които създават неприятности. А и разполагаше с няколко заподозрени от големия брой деца на дипломати, които живееха в окръг Колумбия.

Защо им трябваше тогава на група тийнейджъри, които могат да имат каквото си поискат, да осъществяват своите удари с евтин пакет програми?

Изобщо не се връзваше.

Затваряйки очи, Мат си припомни странните гледки в пейзажа на виар симулатора на Кет Кориган. Всичко в него издаваше огромната сума пари, изразходвана за направата му. Той не знаеше за бялата стая, в която бяха се отбили с Кейтлин да се срещнат с останалата част от бандата. Но прокситата, които използваха те, за да прикрият самоличностите си, определено бяха скъпи — професионално изработени, скъпоструващи симулации. Прокситата на глуповатите училищни репортери, с които се сдоби Мат, бяха доста семпли и грубовати в сравнение с тези на виртуалните вандали. Но те поне не трябваше да се трансформират в невероятни благородници с мечове.

Нещо никак не се връзваше.

Можеше ли евтината програма да е вид дегизировка? Начин богатите и скучаещи хлапаци да замаскират следите си и никой да не ги заподозре? Изглеждаше, сякаш са били в комбина с капитан Уинтърс. Той търсеше гражданин от американски произход, който използва остаряла компютърна програма.

В такъв случай, който и да снабдяваше виртуалните вандали със софтуер, трябваше да е изключителен гений. Той или тя явно може да сглобява съоръжения от съвсем малки части и да създава програми, които объркват и най-новата технология — като използва средства и оборудване, които повечето хора ще сметнат за архаични.

И все пак още съществуваше проблем с това, че този хипотетичен гений се преструва на беден.

Членовете на бандата бяха в своите скъпоструващи проксита, когато започнаха да нападат виар симулатори. Нямаше начин дегизировката, която използваха при нападението на „Кемдън Ярдс“, да е бързо и евтино направена.

Мат въздъхна. Още една добра теория отиде на боклука.

Дали все пак нямаше основателна причина за използването на оборудване, което всеки друг в страната би сметнал за остаряло? Някои европейци бяха много пестеливи, когато ставаше въпрос за подобни съоръжения. Мат си спомни как в часа си по „Въведение в компютрите“ прочете, че определени операционни системи все още се използваха в европейските държави, години след като в Щатите ги бяха обявили за негодни. Може би Гюнтер Молер се е научил да работи с компютри на подобна система. Или пък Серж Воронов. Мат знаеше, че на Балканите имаше огромно количество остаряла техника. Много от военните компютри са били изоставени от различните мироопазващи сили, служили там през годините.