Том Клэнси - Виртуални вандали

Статията разполагаше със снимки на новоизграден квартал с ограничен достъп, наречен „Градините на Керълсбърг“, построен на мястото на град, съществувал, преди да се положат основите на Вашингтон.

Той затвори статията и се върна към списъка с имената, когато компютърът му започна да издава сигнали — осъществяваше се трансфер на файл.

Беше Дейвид, който съобщаваше последните новини. Разследването му за компютърни гении сред дипломатическата общност, които са свързани с Кет Кориган, беше приключило с ограничен брой имена. Начело на списъка стоеше Шон Макардъл, синът на ирландския посланик. Мат забеляза, че той е живял в „Градините на Керълсбърг“.

Но, изглежда, Кейтлин не се бе събрала с истински хакери.

„Вероятно ги смяташе за по-знаещи и разбиращи“, помисли си Мат, докато преглеждаше списъка. В него имаше само две имена, които не фигурираха в списъка с десетте заподозрени.

Дейвид бе включил и извадка от новините, където Джералд Савидж се хвалеше, че не разбира почти нищо от компютри. Очевидно това беше шамар за ирландските програмисти, които атакуваха британския пазар. Дейвид го бе сметнал за доста забавно, но на Мат не му беше до смях. Този вид невежество — както и гордостта от него — бе напълно в стила на Джери Дивака.

Мат се намръщи, докато изучаваше двата списъка плюс клипа и кадъра с Джералд Савидж.

— Компютър — каза внезапно той. — Подготви търсачката „Нюзфаунд“. Да се стартира търсене на материали от медиите с несекретен произход за връзка с познати на Джералд Савидж. Наблегни на статиите, описващи случаи на насилие и шегите. Сортирай по съответната честота. След това сравни с наличните списъци.

Докато компютърът търсеше данните, Мат се зае с дискетата, която Санди Бракстън му бе дал. „Междувременно мога и да попрочета нещичко, си каза той. Цялото това търсене и подреждане на информация ще отнеме доста време“.

Мат се бе заел с домашната си, когато компютърът сигнализира отново. Но търсенето не бе приключило. Беше Анди Муур, който изпращаше файл по имейла. Докладът на Анди бе много по-изчерпателен от този на Дейвид.

Здрасти, Мат!

Дейвид Грей излезе прав. Посланиците не искат да си признаят, че не владеят английски. Но сред децата на дипломатите имаше две изключения, за които с основание може да се смята, че използват „Идиъм Савен“. Преди време Кет е излизала с едно германско момче на име Гюнтер Молер. Добър избор за партньор, ако искаш нещо средно между футболен защитник и камион. Изглежда, е възпитан от овдовялата си майка в „здрав германски дух“ — така че говори само езика на своите предци. Това трябва доста да е раздразнило втория му баща — търговски аташе в посолството.

Другото изключение е Серж Воронов. Баща му е посланик на република Слободан Народни, новата отцепила се държавица на Балканите. Нали се сещаш какви националисти са в тази част на света? Чуждите езици са строго zabranjeni — особено за някого с политически амбиции.

Това са двете неща, които успях да открия.

Надявам се, че ще са ти от полза.

Мат се кикотеше, клатейки глава, когато компютърът отново сигнализира.

Бърз поглед към холоекрана установи, че търсенето е приключило.

— Окей — рече Мат. — Хайде да сверим всички тези списъци.

Беше като диаграмите в училище. Тъй като всеки заподозрян можеше да има широк кръг приятели, Мат проверяваше само тези кръгове, които се припокриваха. Все още имаше много хора, но поне не толкова много.

Мат се намръщи. Списъкът на Анди изобщо не му беше от полза. И Гюнтер Молер, и Серж Воронов бяха в поименните списъци с приятелите на Савидж и Кориган.

Едно друго име, което фигурираше и в двата списъка, привлече вниманието на Мат. Изглеждаше му страшно познато.

— Компютър — нареди той, — субектът е Люсиен Валери. Има ли скорошни публикации в медиите за него?

Холоекранът потрептя, след което извади материал за инцидент с местен инструктор по фехтовка, който ощетил един френски фехтовач — Люсиен Валери — докато реферирал състезание. Когато тръгнал да се прибира с колата си, инструкторът бил уцелен от бомба, боядисала кожата му в червено, бяло и синьо — цветовете на френския трибагреник.

Валери е бил заподозрян в хвърлянето на бомбата заради дългото си досие от подобни шегички. Но нищо не е било доказано — вероятно защото е син на френски дипломат. Както и да е, шегата била потулена. А Люсиен Валери изпуснал шанса да се състезава в олимпийския отбор по фехтовка на Франция.