Том Клэнси - Виртуални вандали

„Говориш щуротии, каза си той. Приключвай, преди да е станало твърде късно“.

Кейтлин се сниши до една от каменните маси, като затвори очи.

— Махни си ръцете от мен. Пусни ме да си ида, моля те!

— Разказах ти тези истории, за да ти покажа, че всеки може да сбърка — отговори нежно Мат. — Мислиш ли, че щях да те попитам за програмата, ако не те бях видял да я залепваш на стената? Доста добре е измислена в края на краищата. И коварна. Не е точно в стила на кристалния ти приятел или на рисувания каубой. Да не е дело на онзи, който се превърна от гигантска жаба в галантен благородник с меч?

Все още държейки бузата си върху хладната каменна маса, Кейтлин го погледна с широко отворени очи.

— Не мога да ти кажа! Не мога!

— Какво искаш да кажеш — че първо трябва да попиташ приятелите си дали може да говориш с мен? — рече Мат. — Е, ще го преживея някак си.

— Остави ме на мира! — Очите на Кейтлин се бяха напълнили със сълзи.

Мат не можеше да гледа как момичето плаче. Пусна рамото й и тя изчезна моментално.

„Браво, бе, каза си той горчиво. Току-що направи две издънки. Добре че програмата за наблюдение не е включена, защото сега щяха да са се появили големи червени букви“. Той можеше да си представи съдържанието им: „МЕКУШАВ НЕЩАСТНИК“.

Мат бързо напусна виртуалната лаборатория по химия — влизането тук беше забранено, ако не си със съответния клас. Ако го хванеха вътре, щеше да си навлече големи неприятности. Затова реши да не рискува и преди да се прибере в собствения си виар, се отби до още един много натоварен сайт. Колкото повече мислеше за това, толкова повече са убеждаваше, че зад виртуалните вандали стои някой, когото е виждал преди. Който и да се окажеше Гения, вече успя да изплаши до смърт Кейтлин Кориган. Мат си спомни, че тя беше доста по-спокойна, когато приятелите й го сплашваха, за да си държи устата затворена и не се стресна особено, когато господин Джуълс — Джери Дивака — я заплаши да я удари.

„Какво толкова имаше в този, който създаваше програмите им? И защо този тип изпълваше Кейтлин с такъв ужас?“

Мат не беше напълно сигурен в подозренията си. Трябваше да се порови малко повече относно Джералд Савидж, за да открие колко разбира от програмиране. По някакъв начин трябваше да разбере кой се крие зад маските на другите двама и да направи същото и с тях. Нещо му подсказваше, че стикерът с програмата беше твърде прецизен в сравнение с прокситата, които използваха трите момчета.

Това означаваше, че някой наистина много хитър се криеше зад елементарна маска…

Мат стигна до своя виар, прекъсна връзката и се отпусна на свързания с компютъра стол. Можеше да прехвърля различни възможности колкото си иска. Това, от което се нуждаеха в Нет Форс, бе да си поиграят малко с програмата на отсрещната страна. Той отиде до телефона и успя да хване капитан Уинтърс навреме. Капитанът не беше очарован от новините.

— Да не твърдиш, че и синът на ирландския посланик е замесен с тази банда? — попита той.

— Не, сър. Смятам, че той може да е мишената. Разполага с изключително достъпен виар. Използва го за организиране на пресконференции за начинаещи журналисти.

— Но симулаторът му е защитен от дипломатически имунитет — отряза го Уинтърс.

— Мисля, че тези, които са създали съответната програма, вероятно са корумпирани — продължи Мат. — Защо не опитате да се срещнете неофициално с тях, споменете им за пресконференцията и проявете интерес относно програмирането. Те раздават копия от програмата. Ако попитате за записи от предишни конференции, може и да се сдобиете с копие на кодиращата програма, което ще означава, че създателите й са корумпирани.

Капитан Уинтърс измърмори нещо раздразнен.

— Струва си да се опита — призна си той. — Ще се свържа с тях и ще видим какво ще излезе.

Телефонът позвъня точно когато сядаха да вечерят. Майката на Мат вдигна от кухнята, докато сервираше сандвичи с протеини.

— Ало? Да, капитане, тук е.

Тя подаде телефона на Мат, след което посочи чинията.

Мат разбра какво искаше да каже.

— Ало, капитан Уинтърс. Тъкмо сядахме на вечеря.

— Ще гледам да съм кратък — каза капитанът, като звучеше доволен. — Ти се оказа прав за корумпираните програмисти. Сдобих се с копие от програмата на ирландското посолство и го изпратих в Куонтико. Нашите специалисти там откриха цяла секция с кодиране, която изобщо не съществува. Прилича на остаряла програма с вируси, която дава достъп до симулацията и до компютърния хардуер отвън.