Том Клэнси - Виртуални вандали

Но това щеше да означава, че Гюнтер или Серж не разбират нищо от компютри. Възможно ли бе Дейвид Грей да ги е пропуснал в своето търсене на данни?

Имаше само един начин да разбере. Мат седна пред компютъра, изпращайки съобщение на Дейвид:

Неговорещите английски вероятно са двама. Трябва да узная колко разбират от компютри.

Той прикрепи файла, който му бе изпратил Анди, и изчака да види какво щеше да каже Дейвид.

Малко след това сигнал извести за отговора. Съобщението на Дейвид бе кратко:

Приятелчетата от Слободан Народни си падат мъничко параноици по отношение компютърната сигурност. Що се отнася до германците, по-добре не питай как следният файл се е озовал при теб.

Мат премигна от нетърпение, когато започна да преглежда прикрепения файл. Приличаше на нещо като формуляр. Над един от редовете бе изписано името Гюнтер Молер. Имаше и два адреса — единият от които с пощенския код на Югозападен Вашингтон.

След като продължи с преглеждането на файла, установи, че все по-малко от съдържанието му се разбираше. Беше написано на чужд език — вероятно немски — и трябваше да се преведе.

— Компютър, направи автоматичен превод — нареди Мат. Когато текстът се трансформира в английски, той изсвири тихо с уста. По някакъв начин Дейвид бе успял да проникне в компютърната система на германското посолство и да се снабди с личния файл на Гюнтер Молер!

Файлът не представляваше нищо особено, с изключение на това, че бе в наличност целият, а не само някаква част. В него фигурираха оценките на Гюнтер от детската градина насам. Мат въздъхна, след като видя, че по „Основи на компютрите“ Гюнтер едва е изкарал тройка, а това беше основен курс в програмирането. Той изглеждаше все по-малко вероятният скрит гений, който Мат се опитваше да залови.

„Разбира се, един ловък компютърджия не би имал никакви проблеми с подменянето на записите — каза си Мат. Но защо Гюнтер ще подозира, че някой може да се рови из файла му?“

Той продължи с превода на файла. Удари го на смях при вида на някои остарели немски думи. Имаше една такава — Krankenhaus. Какво, по дяволите, означаваше това?

Той проследи внимателно, когато програмата за автоматичен превод стигна до този пасаж, превеждайки думите на английски. Беше нещо със здравето на Гюнтер. Krankenhaus означаваше „болница“.

Гюнтер бил откаран в спешното отделение, за да го оперират от апандисит.

Мат присви очи, когато видя датата. Гюнтер е бил в операционната по същото време, по което виртуалните вандали създадоха суматоха и паника в „Кемдън Ярдс“.

— Така — помисли си той, — значи Гюнтер не може да е Гения… или един от вандалите.

Мърморейки нещо, седна на стола, който бе свързан с компютъра, затвори очи и остави имплантите да проникнат под кожата му. Малко по-късно вече седеше, кръстосал крака във въздуха, пред мраморната плоча, която беше работното му място. Добре че успя да свърши с училищните задачи.

Предстоеше му доста да си поблъска мозъка, ако искаше смътните идеи в главата му да се превърнат в действащ план.

Мат работи през цялата вечер с кратка почивка, за да се навечеря и да измие чиниите. Стана почти десет часа, преди да реши, че е готов. Стомахът му се сви на топка, докато се носеше из своя виар, поглеждайки към малкия ред с иконки на мраморната плоча. На едната страна се намираха пламтящата червена пешка с прокси програмата на Лийф и светкавицата, чрез която Мат се свързваше с Мрежата. След тях бяха програмите, над които той бе работил. Копие от обицата на Кет Кориган също лежеше на плочата, усукано и потъмняло на местата, където го бе пипал Мат. Имаше и малко бяло ключе, върху чието програмиране Мат се занима доста дълго време, а също така и иконка, която приличаше на бинокъл.

Накрая стоеше мъничка книжка — текстов файл, в който Мат бе събрал всичко, което бе открил или предположил за виртуалните вандали. Освен че го бе запазил в паметта на компютъра, той го бе качил и на дискета. По този начин като че ли предизвиквате съдбата, сякаш никога нямаше да се върне от рискованото си начинание. Но си даваше сметка, че готовият наполовина план е опасен и желаеше да остави копие, ако виртуалните вандали решат да му затворят устата.

Написа едно виртуално съобщение, което щеше да вземе със себе си. Беше мислил върху него цяла нощ.

Кет, няма да те питам откъде си взела вълшебната лепенка, която те видях да използваш. Но не смяташ ли, че, имам право да се видя с приятелите ти отново? В края на краищата направих всичко, за което ме помолихте. Мисля, че трябва да държите на думата си. Към полунощ ще се върна да си поговорим отново. Ако разбера, че не мога да ти имам доверие, недей да очакваш да си трая по въпроса.