Том Клэнси - Виртуални вандали

Но нетърпението се превърна в безпокойство, когато компютърът извади стотици резултати.

— Групирай ги поотделно — нареди Мат, — като правиш списък по имена с намаляваща честота на връзките.

Дори и така дискетата, която му бе оставил капитан Уинтърс, се запълни бързо.

„Обзалагам се, че е знаел, че ще стане така, помисли си Мат, и го е нагласил, за да ми даде урок“.

Канеше се да извади дискетата от флопито, когато му хрумна друго. Не бе успял да разпознае акцентите на две от трите проксита, с които се срещна днес. Но имаше известно съмнение относно господин Джуълс.

— Направи отделен файл — нареди Мат на компютъра. — Сортирай първите десет имена от списъка по националност. Ако има британски субекти, дай им предимство.

Дискетата отново включи на работен режим.

— Последните трийсет и седем имена от главния списък изтрити, за да се направи място за файла — предупреди компютърът.

— Прието — каза Мат. — Покажи файла с националностите.

Във въздуха над компютърната конзола се появи холоекран. Мат разгледа светещите букви.

— Само един с британски произход — промърмори недоволен той. — Колко много информация в пресата. — Мат реши да опита късмета си. — Има ли текущ правителствен файл на името на… — той погледна, след това прочете името: — Джералд Савидж?

За момент в стаята настъпи тишина, докато компютърът претърсваше файловете на Нет Форс.

— Потвърждавам.

— Файлът засекретен ли е?

— Не.

— Покажи файла на името на Джералд Савидж.

Достатъчно беше едно примигване и над конзолата се появи образът на доста приятен на вид човек. Имаше малко по-голям нос и четвъртита брада, а кафявата му коса беше определено дълга.

— Хм — промълви Мат. — Това е файл на Щатския департамент, а не данни на Нет Форс.

Той се намръщи, когато нареди изписаното на екрана съдържание да се прегледа цялото. Изглежда, Джералд Савидж бе от онзи тип хора, които разваляха репутацията на дипломатическата общност. Беше участвал в няколко сбивания, откъдето идваше и прякорът му Джери Дивака 2 2 Savage (англ.) — див, свиреп, жесток. — Бел.прев. .

Мат се заинтригува, когато разбра, че склонността на Савидж към препирните има политически оттенък. Баща му беше твърдолинеен британски политик, чиято кампания имаше откровено анти ирландска платформа. Мат знаеше, че в отношенията между Англия и Ирландия винаги е имало търкания. Ирландците са се борили стотици години, за да се освободят от британското потисничество.

Но враждебните отношения поели нова посока малко след средата на 90-те години на 20-и век, когато Ирландия започнала да надминава Англия по икономическите показатели. Там, където англичаните някога са демонстрирали превъзходство, сега определено чувстват завист. А когато, двадесет години по-късно, британското правителство разреши на няколко графства от Северна Ирландия да се обединят с останалата част от страната, стана още по-лошо. Много англичани бяха унижени от загубата на една от техните последни колонии — и Клиф Савидж, бащата на Джералд оглави вълната на натрупаната омраза и гняв, довела го до върховете на политиката.

Изглежда, правителството му беше дало пост в чужбина, за да го изпрати далеч от страната.

Мат поклати глава. Но защо го изпращат тук? Би трябвало да знаят за огромната ирландско-американска общност. Или именно това е целта? Може би хората в Лондон се надяваха, че семейство Савидж ще предизвикат нещо като международен скандал.

— Затвори файла — нареди Мат. Осени го друга идея: Кейтлин Кориган. Това трябваше да е ирландско име. Какво общо имаше тя с човек, който иска да навреди на ирландците?

Може би е просто част от светския живот във Вашингтон. Учудващо как дипломатическите връзки събираха заедно хора, които са кръвни врагове. Понякога политически дивиденти могат да се спечелят, като се държиш приятелски.

Мат преглътна. В часа по английски в училище обсъждаха „Ромео и Жулиета“, известната пиеса, където две деца от враждуващи фамилии се влюбват едно в друго.

Всеки един от тези сценарии можеше да даде отговор на въпроса защо Кейтлин и Джери Дивака се бяха събрали. Но едно беше ясно — имаше още много да узнае за Кет Кориган, преди да разбере какво я е накарало да си направи тази сметка.

Мат знаеше, че трябва да работи по „задачата“, която му бяха възложили виртуалните вандали — нещото, за което спомена на капитан Уинтърс. Опитът му да действа под прикритие щеше да отиде на вятъра, ако не изпълнеше онова, което беше обещал да направи.