Том Клэнси - Виртуални вандали

На недоизпипаното лице на проксито се появи усмивка.

— Някак си имах усещането, че не сте група четиридесет и девет годишни компютърни невежи.

Той вдигна рамене.

— И, както знаете, се оказах прав. Първата уебстраница, която посетих, беше „Maxim’s“. И кого да видя там, ако не очарователната Кики, която поприказва малко, после удари истинската Къртни Ванс, когато тя се появи да се оплаква. Чух удара, а и видях как Къртни се превиваше от болка… и разбрах, че съм намерил това, което търся. — Мат вдигна ръката на проксито си. — Няма да ви кажа как свързах Кики с Кейтлин Кориган. Всяка връзка се нуждае от известна доза загадъчност. Но искам да знаете, че съм много впечатлен от изпълненията ви и бих желал да се присъединя към отбора.

— Виж кво, нещастник такъв — каза каубоят от анимационното филмче, вкарвайки отново в действие своя глупав акцент от Дивия запад. — Изобщо не мисля, че осъзнаваш кой държи юздите тук. Проследил си ни, хубаво. Но с един изстрел от моя четиридесет и петкалибров пистолет ще те пратя да береш цветя от оня свят. А мъртвите не си отварят устата.

— Ще го повторя отново — каза Мат, надявайки се гласът му да не трепери. — Не искам да ви принуждавам насила, както и да ви изнудвам. Всичко, което искам, е да стана част от вашия отбор, да науча как правите всички тези номера.

— Но тогава ще знаеш повече от всекиго от нас — възрази бившата жаба.

Мат изглеждаше объркан, но не можеше да си позволи да го покаже. Трябваше да убеди бандата да го вкарат в играта. Въпросът беше как?

Думите изскочиха от устата му, преди да се усети.

— Безпокоите се, че ще разправям наляво и надясно, а? Ако стана един от вас, ще съм изложен на същата опасност, на която и вие.

— Може би. — Господин Джуълс произнесе това, сякаш обмисляше предложението му. — Ще си позволя да кажа, че се оправяш доста добре с компютрите, след като се добра толкова близо до нас. Но трябва да докажеш, че умееш да вършиш и други неща, ако искаш да си един от нас.

— Какво имаш предвид? — попита Мат внимателно.

— Ами трябва да изпълниш своята задача. — Гигантският кристален образ се наведе напред, като изричаше думите все по-бързо. — Вкарай ни някъде, където не сме имали възможност да проникнем.

„Изпитват ме, помисли си Мат. Това е направило силно впечатление“. Поне ще му позволят да се измъкне от празната бяла стая, без да го застрелят.

— Изгарям от желание да опитам — обеща Мат. — Стига да не е нещо невъзможно, като Пентагона или Белия дом.

— Не, по-лесно е от това. — Господин Джуълс се усмихна дразнещо. — Искаме да проникнем във виара на Шон Макардъл, сина на ирландския посланик. Сигурен съм, че няма нужда да ти казвам нещо друго. Можеш да намериш онова, което искаш, като се разровиш из съответните база данни.

— Ще започна веднага. — Мат се поколеба за миг, преди да продължи. — Всички ли искате да влезете там?

Останалите се засмяха бурно.

— И да се вмъкнем право в заложения капан? Мисля, че няма да стане — подсмихна се господин Джуълс. — Всичко, за което имаш грижата, си ти — и Кики. — Той направи подигравателен поклон към бясната Кет Кориган.

— Тъй като тя е единственият от малката ни групичка, когото ти познаваш, като уредиш нещо, ще контактуваш с нея. — Господин Джуълс обърна подобните си на скъпоценни камъни очи към Мат.

— Ако до една седмица не получим вест от теб, ще сметнем, че просто не си заинтригуван. Но ако доловим някакви слухове за нашата дейност или засечем повишен интерес към Кейтлин, тогава отново ще трябва да се занимаем с теб. — Той се надвеси над несъществуващото прокси на Мат. — И никак няма да ти хареса, американецо. Ама никак.

Мат беше доволен, че изведе Кейтлин оттук. Но когато трябваше да напуска нейния виар, използва усложнен, препрограмиран път за бягство, който го носеше със зашеметяваща скорост през дузина други уебстраници. Същото нещо направи, когато се изнесе от партито на Лара Форчън, като се луташе напред-назад из Мрежата, за да заличи всички възможни следи, които можеха да го издадат. Дори сега беше взел допълнителни предпазни мерки, използвайки път, различен от този, по който мина в петък през нощта.

Последната му спирка беше пред огромна пирамида, излъчваща силни електрически импулси — тя представляваше виртуалният вариант на онлайн каталог с операции. Блещукащият без прекъсване пламък всъщност беше броят на постоянно обаждащите се за цената на услугите и информацията. Мат се устреми натам без никакво забавяне, като се гмурна в огромния пламък от електронни импулси около конструкцията на пирамидата. Ако виртуалните вандали бяха успели да го проследят дотук, отвесно блещукащото количество информация щеше да пообърка преследването им.