Том Клэнси - Виртуални вандали

Мат се пресегна към иконка с програма лупа.

Когато Дейвид я постави над обицата, миниатюрни букви се появиха във въздуха — хиляди редове. Дейвид си поигра с лупата, като уголеми холографските изображения, а сетне я прекара нагоре-надолу по редовете.

— Така — каза със задоволство той, — това е програма, протокол за комуникации.

— Нямаше ли да е по-лесно, ако просто ти беше оставила телефонния си номер? — попита Анди.

— Може би — отвърна Мат. — Но тук става дума за „Лийтс“. Децата на богаташите. Това, което ме интересува, е програмата. Вие, момчета, сте по-навътре в тези неща от мен.

Въпреки че той беше програмирал виртуалната боя, която хвърли върху роклята на Лара Форчън, за изненадата с пунша трябваше да благодари на Анди.

— Какво можеш да ми кажеш?

И двамата започнаха да сканират редовете на компютърен език.

— Много е добра, нищо че е малко претруфена — каза Дейвид. — Компресира огромно количество информация в такъв малък артефакт.

— Професионална — допълни Анди.

— Имаш предвид изпипана от аматьор или е работа на платен програмист? — попита Мат.

— В никакъв случай не е правена в домашни условия — отвърна Анди. — В някои от поддиректориите има обозначения за запазени права. Това е професионално направена кодираща програма, много качествена, специално създадена. И скъпа.

— Значи Кейтлин не може да я е измислила сама?

Анди го погледна учуден.

— Не знаех, че Кейтлин Кориган е хакер.

— Нито пък аз — рече Мат. — Това се надявам да разбера. Все някой трябва да е направил кодиращата програма, която позволи на виртуалните вандали да вземат контрола над симулатора на „Кемдън Ярдс“, да не споменаваме програмата, която позволява на тия хлапета да нараняват хора във виртуалната реалност. Нека кръстим него — или нея — Гения. От това, което твърдите, мога да задраскам Кейтлин от списъка като мозъка на вандалите. Тя не умее да програмира сама.

Анди го изгледа странно.

— Сигурен ли си, че не го правиш, защото я харесваш?

Мат почувства как лицето му се изчерви, докато се защитаваше.

— Да, сигурен съм — каза той.

„Поне се надявам“, добави на ум.

— Дали е Гения, или не, засега Кейтлин е връзката с останалите виртуални вандали — рече Мат. — Ето върху какво трябва да се съсредоточа.

— Правилно — отвърна му ухилен Анди. — Каквото и да правиш, недей да си мислиш, че тя иска да те види отново.

„Щях да го убия тоя идиот“, помисли си Мат, докато сядаше в стаята, гледайки компютърната конзола.

Анди Муур имаше гадния навик да вмъква забележки, които щяха да го дразнят часове наред — точно като намека за Кейтлин Кориган.

Беше ранен следобед. Дейвид и Анди си бяха отишли отдавна. Баща му и майка му бяха навън по работа. А Мат седеше пред компютъра си, гледайки с празен поглед.

„Просто не си мисли за това“. Думите отекваха в главата му.

Спомни си една стара приказка, която беше чел като дете. Един човек, страдащ от ужасна болест, отишъл при Мъдреца в Планината, за да му помогне да се излекува.

— Много лесно — рекъл Мъдреца. — Днес не трябва да си мислиш за слонове.

Разбира се, това не излекувало болестта на човека. „Как могат хората да прекарат известно време, без да мислят за нещо, което съзнателно се опитват да избегнат?“ Тази мисъл продължаваше да го тормози като нестихващ зъбобол.

Мат пое дъх и се настани на свързания към компютъра стол. Насили се да се отпусне, оставяйки рецепторите на стола да се настроят с имплантите му. Но да си повтаряш, че мисълта ще изчезне, не беше решение на проблема. Трябваше да се предприеме нещо по въпроса.

И в този случай това нещо беше виртуална визита при Кейтлин Кориган.

Мат отвори очи и видя, че се носи из звездния сумрак, загледан в мраморната плоча. По средата й беше обицата на Кет точно където я бяха оставили. Той понечи да я вземе, но внезапно дръпна ръката си. Вместо нея се пресегна за блещукащата червена пешка, която му бе дал Лийф. Поглеждайки надолу, видя, че отново се бе превърнал във фигурата от клечки. Едва след като приключи с превръщането си в прокси форма, Мат взе обицата на Кет и активира програмата за връзка.

Малко по-късно се понесе из обсипания с неон пейзаж на Мрежата. Премина няколко правителствени сгради. Не е учудващо, като се има предвид фактът, че бащата на Кейтлин е сенатор. Но изведнъж точно преди да навлезе в правителствената територия, протоколът за комуникациите го изпрати в обратната посока. Това беше еквивалентът на тих, богат квартал, ситуиран на края на правителствената система. Виртуалните къщи бяха огромни, но не толкова импозантни, колкото вампирските замъци или резиденцията, в която се помещаваше „Maxim’s“.