Том Клэнси - Виртуални вандали

— Не отнема много време — предупреди Триша.

Момичето сви рамене и се ухили.

— Нали затова дават премии.

Мат трябваше да прикрие собственото си хилене. Той се върна отново към Санди, който най-накрая приключваше с излиянията си.

— Интересно — каза Мат. — Става за няколко абзаца, но мисля, че отиваш твърде далеч. Тези момчета се познавали от години — хубаво. Това е обикновена история.

Санди изглеждаше разочарован.

— Но аз мислех…

— Трябва да се съсредоточим върху самата война, а не върху неща, които са се случвали двайсет години преди това — каза Мат.

Той се направи, че не чу подмятанията на едно от момичетата, които ставаха да си тръгват.

— Голям умник — измърмори тя.

Обядът почти привършваше и всички започнаха да се разотиват. Мат също стана, но замръзна на място.

— Какво има? — попита Санди.

На една от таблите, които бяха оставили момичетата, стоеше малък възел, сплетен от кичури руса коса. Мат видя как Кики направи същия в „Maxim’s“!

— Момичето, което седеше тук — каза той, потупвайки стола пред таблата. — Не мисля, че е в някой от моите класове, но ми се струва позната.

— Кейтлин ли? — вдигна рамене Санди. — Може би си я виждал в холоформа с баща й, сенатор Кориган?

Той направи пауза.

— Не бих казал, че си от нейната класа.

— Напротив, би го казал — каза тихичко Мат.

— Пък и Кет Кориган е голям залък, нали знаеш?

„Не“, помисли си Мат; той не знаеше много за нея, но възнамеряваше да разбере. „Кейтлин Кориган. Ако съберем началните букви, ще получим… Кики“.

Лийф Андерсън изглеждаше по-добре, когато Мат се отби да го види през компютъра си. Въпреки че седеше в същия стол, лицето му не беше така бледо, а и беше с дънки и блуза вместо с пижама и халат.

— Как е, Шерлок? — попита го с усмивка Лийф.

— Май разполагам със заподозрян от компанията на „Лийтс“ — съобщи Мат. — Кейтлин Кориган.

Лийф подсвирна.

— Брей! Дъщерята на сенатора?

— Това, което искам да знам, е как да се добера до нея.

Лийф не намираше идеята за добра. Изправи се на стола си, а устните му се присвиха.

— И реши да се отбиеш при стария си приятел, за да получиш съвет как да се издигнеш в обществото?

Мат беше изненадан от острата му реакция.

— Аз… аз просто си помислих, че познаваш тези хора.

— Това не значи, че непременно ги харесвам — отвърна Лийф, след което потърка челото си. — Ти идваш да ме видиш, както и Анди, Дейвид и останалите момчета от Нет Форс Експлорърс, които познавам. Две приятелчета от Ню Йорк се обадиха да видят как я карам. Но повечето от моите богати тъй наречени приятели не си направиха труда дори да ми звъннат един телефон.

— Доста кофти — каза Мат.

— Що се отнася до тях, аз съм издигнал се парвеню — отвърна Лийф с гримаса. — Баща ми е постигнал всичко сам, на което тези типове викат „новобогаташи“. Прапрадядото на Кет Кориган е натрупал семейното богатство, с което е купил политическата кариера на прадядо и, на дядо й, на баща й…

— Какво тогава се опитваш да ми кажеш? Че не е от моята класа ли?

— Опитвам се да ти кажа, че не можеш да се справиш с тази група — просто не можеш да се надпреварваш с парите им. — Лийф вдигна пръста си. — Но всичко, с което разполагат повечето от тях, са парите. Когато си богат, не ти е нужен ум, не трябва да се скъсваш от работа и други такива неща, които смятаме, че са необходими, за да успееш.

Изведнъж Мат си спомни забележките на д-р Феърли към Санди Бракстън.

— Мисля, че знам какво искаш да кажеш — каза той.

— Умението да бъдеш нащрек и ловкостта могат да победят парите — каза Лийф. — Така излязох на глава с тези хора. Просто трябва да си жесток.

Мат кимна.

— Като налудничавото ти прокси, направено от клечки.

Лийф също кимна.

— Именно. Как да й привлечеш вниманието и да я накараш да иска нещо повече?

Плаха усмивка се появи на лицето на Мат.

— Започвам да схващам, но ще ми е нужна помощта ти. Имаме само два дни да се подготвим.

„Предполагам, че Триша беше права, помисли си той, докато се настройваше за виртуалното парти у Лара Форчън. Локалът наистина беше върхът — и сигурно е струвал на татенцето на Лара цяло състояние“. На Мат му се струваше, че се намира във вътрешната стена на прозрачен пластмасов диск, който беше заел орбита високо над Земята. Планетата изглеждаше като напълнена с въздух луна, светеща над тях. Пухести бели облаци се простираха над сини океани и кафяво-зелени масиви. Мат надзърташе през краищата на облачната покривка, опитвайки се да види позната места. Там в онова открито ъгълче — малко парче земя се врязваше в морето. Това трябваше да е закривеният Кейп Код…