Том Клэнси - Виртуални вандали

— Помага ми да се чувствам жив — отвърна Мат. — Какво друго ми остава, когато срещна някого, който изглежда перфектно, независимо от цвета на пуловера си?

„Отвличаш си вниманието“, предупреди го глас в съзнанието му. Казваше неща, които обикновено не би казал на момиче. Но криейки се зад проксито, му беше много по-лесно да играе тези игри и да се носи по течението.

Зад Кики се появи висока женска фигура, забулена изцяло във воал.

Малко преди да ги подмине, жената внезапно се обърна и заговори Кики.

— Ей! — каза ядосано тя. — Мислех, че тук всички трябва да са с прокси изображения, а не с копия.

— Правилата в къщата позволяват на всеки да идва както си иска — отвърна намръщено Кики.

— Вероятно си пъпчива гимназистка, която се чуди какво е да си красив.

Мат не можа да повярва с какво презрение изговори последната дума странно изглеждащата жена с воала.

— Не е честно да започваш работа призори, прекарвайки повече от свободното си време в научаването на реплики, и да видиш как някакви идиоти се опитват да ти имитират прическата. Но вече ми писна от жадни за живот богаташчета, които се опитват да ми откраднат физиономията!

Мат гледаше ту към едната, ту към другата. Завоалираната трябваше да е истинската Къртни Ванс, при това в лошо настроение.

Лицето на Кики почервеня от неудобство и гняв.

— Аз му викам заемане за през нощта. И съм дошла тук като Алиша Голдстоун.

Мат си спомни, че това беше героинята на Къртни.

— Знаеш ли — продължи Кики, — дори с всички подобрения, които правят на героинята ти в студиото, не бих искала да изглеждам като… — Изведнъж веждите на Кики станаха тежки и груби. — Или като…

Съвършеният й нос се измести встрани от центъра си.

— Ах, ти малка кучка… — изрева истинската Къртни Ванс.

В този миг Кики замахна внезапно и нанесе страховито кроше в челюстта на новодошлата. Мат изтръпна, когато чу хрущенето на кокалчетата в лицето й. Сигурно болеше!

Истинската Къртни Ванс изчезна като спукан сапунен мехур.

Мат стоеше на мястото си. Кики беше нападнала Къртни Ванс. Тя трябваше да е от онези, които той търсеше.

Той се обърна към Кики, която разтриваше юмрука си.

Но преди да успее да каже нещо, към тях се присъедини фигура, извисяваща се и над двама им. Беше с почти човешка форма, ако хората можеха да достигат три метра и да са направени от блещукащи кристали. Мат спонтанно го кръсти г-н Джуълс.

— Не мога да те оставя сама дори за няколко минути, така ли е? — Думите бяха изречени със заплашителен тон.

— Да я оставите… — тръгна да пита Мат.

Голямата светеща ръка се протегна и сграбчи Кики за рамото. Въпреки че кристалните пръсти издаваха мек блясък, Мат знаеше, че са твърди като скала.

Кики го погледна смирено, на лицето й беше изписано страх… и болка.

„Трябва да направя нещо“, помисли си Мат, като се чудеше как клечестото му тяло ще издържи ударите на тези огромни, тежки ръце.

Но преди да помръдне, Кики и големият й кристален приятел изчезнаха от „Maxim’s“.

Мат се прозяваше, докато пътуваше с автобуса към училището на следващата сутрин. Прекара безсънна нощ, обмисляйки това, което научи от виртуалната си визита в „Maxim’s“.

По време на подготвителния час по английски Мат издърпа Анди и Дейвид Грей настрани.

— Лийф ме вкара в една виртуална стая, където се събират гъзарите — съобщи им той. — Мисля, че се натъкнах на някои от нашите приятелчета от „Кемдън Ярдс“.

— Кои по-точно? — попита веднага Анди. — Джон Дилинджър или блондинката?

— Не знам със сигурност — призна Мат. — Използваха други прокси изображения. Единият тип беше от кристали — кръстих го г-н Джуълс. А другата беше момиче на име Кики. Тя се появи като Къртни Ванс.

— Искаш да кажеш актрисата, която играе докторката в „Болница в центъра на града“? — попита Дейвид.

— Не знаех, че гледаш сапунени холосериали — подразни го Анди.

— Хайде сега — опита да се защити Дейвид. — Образът й е из цялата Мрежа.

— И още как — Анди помисли за момент. — Адски готина и адски руса.

— Може и да има някакъв смисъл — каза Мат. — Ако Кики е същото момиче от стадиона, сигурно й харесва да се появява като блондинка — може би наистина е русокоса.

— Или пък й се иска да е блондинка — отвърна Анди. — Преди време ми попадна речник със стар жаргон. Там има две думи за руси момичета — локси и бокси.

Мат и Дейвид се спогледаха озадачени.

— Локси е естествената блондинка, при която русата коса се предава по наследство — обясни ухилен Анди. — А другите се сдобиват с русата коса чрез боядисване. В днешни дни спокойно могат да се представят за проксита. Тъй че твоята Кики може да тежи към сто и петдесет килограма и да е с бръсната глава.