Том Клэнси - Виртуални вандали

Те преминаха с бясна скорост покрай няколко уебстраници, след това се отбиха да починат в една виртуална стая. Стените й бяха толкова бели, че го заболяха очите.

Но той не обърна внимание.

Разглеждаше трите проксита, които стояха и го чакаха. Представляваха странна картинка. Големият блещукащ г-н Джуълс беше там. Както и близо двуметровата жаба. Бяха придружени от фигура, която приличаше на рисуван каубой от анимационните филми.

— Г-н Дилинджър, г-н Бийти и д-р Крипън, предполагам — каза Мат, стараейки се да не показва признаци на страх.

— ’Наеш ли, малкият, пъхаш си носа, дето не ти е работата — каза каубоят с най-гадния акцент от Дивия запад, който Мат някога беше чувал. — Някой трябва да те е учил, че това е опасно.

Тогава той забеляза, че имаше известно разминаване между говора на каубоя и движението на устните му.

Но когато онзи извади рисувания си пистолет и го насочи към главата на Мат, нямаше никакво забавяне.

— Смятам да ти дам добър урок — каза каубоят.

Мат беше виждал люкове по-малки от дулото на пистолета пред лицето си.

— Окей, Текс, привлече вниманието ми — каза той, като все още се преструваше, че не е уплашен.

„Тези типове знаят как да те накарат да те боли в подобни ситуации, промълви ужасен глас в ума му. Какво ли е чувството да те улучат от това ръчно оръдие?“

Гигантската жаба внезапно промени формата си, превръщайки се в разпасан млад корсар отпреди стотини години. Дългата му черна коса беше вързана отзад на конска опашка, с прилепналите по краката кожени панталони. Носеше надиплена копринена риза — а усмивката на приятните му черти беше толкова режеща, колкото и дългият почти метър меч, насочен към гърлото на Мат.

Господин Джуълс естествено нямаше нужда от оръжие. Той се появи зад другите двама, стискайки блещукащите си юмруци, всеки един, от които беше колкото главата на Мат.

— Трябва да ви го призная, момчета — каза той на страшничката тройка — и на разтревоженото момиче. — Добри сте… Много сте добри. Не можех да повярвам на ушите си, когато слушах докладите за случилото се в Балтимор. След това проверих всеки отделен лъч от холопроекцията, заснет в играта, и се порових из Мрежата, за да видя дали нещо подобно е ставало и преди в околностите на Вашингтон.

— И как всичко това те доведе до нея — и до нас? — искаше да знае г-н Джуълс. Подобните му на скъпоценни камъни очи излъчваха остър блясък, когато погледна Кейтлин.

— Вие, момчета, си стойте зад маските. — Гласът на Кейтлин прозвуча горчиво, когато се обърна към дружките си вандали. — Можем да сме сигурни, че не ме е проследил по Мрежата. Вероятно е някой от училището, който се е натъквал на мен в истинския свят. Така че не бива да се безпокоите. Не сме се срещали в нормален вид, откакто започна тая история.

Г-н Джуълс изглеждаше готов да удари момичето, а Мат напрегна мускулите си, готвейки се да се отбранява безпомощно. Но анимационният каубой опря пистолета си в светещия гигант.

— Почакай малко, непохватник такъв. В момента висиш от другата страна на въжето.

Още веднъж Мат забеляза незначителното разминаване между движещите се устни и звучащата като от уестърн холореч. „Ако това е програмата «Идиъм Савен», работи по-бавно, отколкото каза Дейвид, помисли си Мат. Освен ако… не просто превръща английския в този глупав диалект, а в напълно различен език!“.

Но нямаше време да се занимава с това сега. Трябваше да убеди групичката богаташчета, че може да им бъде полезен — и забавен.

— Разследването ми попадна на всякакви слухове за хора, които са превръщали виарите си в купчина боклук. Владея няколко трика, които мога да ви покажа. Ако искате можете да попитате и дамата.

— Чували сме за тях — отговори студено този с меча.

Мат забеляза, че той не се притесняваше от това, че говори английски с акцент. Доколкото този акцент не беше някакъв прокси трик…

„Не, каза си той. При този времето на забавяне не е същото, както при каубоя“.

— Знаете, че моите умения могат да дразнят хората, дори и да ги уплашат. Но те не са придобити от същия източник, който вие посещавате.

Мат разтвори клечестите си ръце.

— При всички данни, които събрах, все още не съм сигурен, че вие, момчета, сте действали преднамерено или просто сте искали да се изфукате. Затова реших да опитам да ви намеря. Сметнах, че трябва да сте богати — всички тия електронни диващини изискват инвестиции. — Той потърка пръстите си в характерния стар жест за пари. — Също така предположих, че живеете в относителна близост до мястото, където играете. Това означаваше да се сдобия със списък на местата, където се мотаят богатските наследници от окръг Колумбия.