Марк Хименес - Обвинена в убийство

— „Покажи ми парите!“, а? Това движи вашия бизнес, нали?

— Какво? Аха, фразата от онзи филм! Да, Скот, това движи бизнеса ни. Трябва да знаеш нещо за Трей, което важи за повечето професионални спортисти в днешно време. Всички, които по един или друг начин бяхме част от живота на Трей — аз, Ребека, разните му там спонсори и рекламодатели, — живеехме в неговия свят. Не той в нашия, а ние в неговия.

Като адвокат на богат клиент, помисли си Скот.

— Тайгър е милиардер, а е едва на трийсет и три. Само миналата година е изкарал сто милиона от реклами. Трей тази година щеше да изкара поне двайсет.

— Искам копия от всичките му договори с рекламодатели.

Ник се намръщи.

— Мога да ги изискам и с прокурорска заповед.

Ник кимна.

— Знам. Всеки път, когато някой от моите спортисти почне да се развежда, жена му вади прокурорска заповед за всичките му договори, лична кореспонденция, имейли, данъчни декларации… Трябва да го съгласувам с правния ни отдел, но съм сигурен, че ще мога да ти направя копия и без прокурорска заповед.

— Какво можеш да ми кажеш за Трей?

Ник вдигна рамене.

— Например?

— Имал ли е здравословни проблеми?

— Трей?!

Ник взе едно дистанционно, насочи го към телевизора и натисна няколко копчета. На екрана се появи Трей Ролинс.

— Това е личният му рекламен клип.

Заредиха се кадри на Трей в близък план: как замахва със стика за начален удар, как тича сутрин по плажа гол до кръста, управлява моторница гол до кръста, или язди мощното кросово беемве, също гол до кръста.

— Беше здрав като кон — каза Ник. — Виж му телосложението. Метър и осемдесет и два, осемдесет килограма. Гледай само какви коремни мускули! Ако някой от другите играчи си свали фланелката, можеш да повърнеш. Толкова са дебели. Но не и Трей. Жените между осемнайсет и трийсет и пет бяха луди по него. — Ник постави на пауза близък кадър с гръдния кош на Трей. — Знаеш ли, че той си епилираше гърдите?

— Защо?

— За да му изпъкват по-релефно мускулите. Всички кинозвезди го правят. Жените много си падат по такива работи.

— Аха…

— А пък да му чуеш интервютата: „да, госпожо!“… „точно така, господине!“… „аз съм благословен от Бога“… „да, обичам страната си“… Пазарните проучвания показват кои фрази въздействат най-добре върху потребителите. Трей беше самороден талант: програмиран, без да звучи като робот. При това непрекъснато се усмихваше. Повечето спортисти получават заплащане срещу екранно време — колкото повече им се вижда лицето на екрана, толкова повече пари смъкват. Затова всичко по тях — шапки, фланелки — е отрупано с фирмени надписи и емблеми. Само че изражението им е такова, сякаш им вадят зъб, а не печелят милиони. При Трей усмивката не слизаше от лицето му, все едно дали печелеше, или губеше. На феновете тя им харесваше, а парите се трупаха…

Клипът отново застина върху искрящата усмивка на Трей Ролинс.

— Това е, което публиката знае за един професионален спортист. Никой никога не се среща с него на живо, публичният му образ е онова, което се вижда на трийсетсекунден клип. Ние сме в състояние да моделираме този образ както си искаме, все едно човекът се кандидатира за президент. По дяволите, та ние дори благотворителни фондации създаваме за нашите играчи! Хем отличен пиар, хем спестяват някой долар от данъци. Скот, деветдесет процента от доходите на един професионален спортист са от реклами, така че публичният имидж е много важен. — Ник се взря замечтано в екрана. — Трей Ролинс беше нашето златно момче.

— В дома му намерихме лекарства за високо кръвно.

Ник се усмихна.

— Да, вземаше бета-блокери.

— Ти си знаел?

— Досещах се. Не е лесно да уцелиш с един удар дупка на петдесет метра, когато пулсът ти е сто и двайсет в минута. Бета-блокерът контролира хормоните на стреса, забавя пулса и успокоява нервите. Също и лекарствата против страхова невроза.

— Той е вземал и прозак.

Ник вдигна рамене.

— Играел е на сигурно.

— Казваш, че е вземал лекарства, за да подобри играта си?

— Чудесата на съвременната наука. — Ник се засмя. — Виж какво, бейзболистите и футболистите вземат стероиди. Бета-блокерите и антидепресантите поне са законни.

Порно, виагра, медикаменти за подобряване на играта… Какво ли още имаше да научи Скот за Трей Ролинс?

— Сещаш ли се за някого, който да е имал интерес от смъртта на Трей?

Ник се засмя.

— Искаш да кажеш освен Гъската?

— Коя е Гъската?

— Бившият му личен асистент. — Ник вдигна подигравателно ръце, сякаш се предаваше. — Виж сега, Гъската може и да е пожелавал смъртта на Трей, но няма как да го е убил… Поне аз мисля така.