Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Ами ако откаже?

— Това също отговаря на въпроса ни.

Няколко секунди Скот мисли по предложението, после каза:

— Карин, намери някого.

Мария направи гримаса и запъшка; ужасна воня изпълни стаята. Скот скочи от стола си и я подаде на Боби.

— Дръж, да свикваш! — каза той и отиде до парапета. Известно време остана загледан в морето. Слънцето на хоризонта беше оранжево и хвърляше жълти отблясъци по водата. Вълните лениво облизваха брега, жегата бе намаляла и вечерта обещаваше да е приятна. Би била перфектната ваканция през всяко лято. Но не и през това.

— Боби, може да ти се струва, че ме ръководи чувство за вина, но истината е, че не смятам Ребека за убийца. Освен това не желая Бу да ходи на свиждане на майка си в затвора. Аз съм… отговорен за нея!

— Тя вече не ти е съпруга.

— Но е майка на детето ми. Винаги ще бъда отговорен за нея. Ще ме разбереш, когато самият ти станеш баща.

Докато Ребека си играеше с момичетата на плажа, Скот си мислеше, че ако не я защити, той и Бу ще изтърпят присъдата заедно с нея, макар и отвън. Той можеше да се справи — последните две години за него бяха по-страшни от затвор, — но нямаше право да причинява това на Бу.

— Боби, трябва да го направя. Вие с Карин не се считайте длъжни. Върнете се в Далас, няма да ви се разсърдя.

— Виж, тук не си познал. Ти си ми като брат, Скоти.

— Благодаря ти. А сега да намерим човека, който е оставил онези отпечатъци на кухненския плот. Той е убиецът.

На осми септември 1900 г. населението на острова наброявало трийсет и седем хиляди души, Галвестън бил финансовият и пристанищен център на югозападните щати, а Странд Авеню, главната улица на града, била известна като Уолстрийт на американския Юг.

В ранната утрин на девети септември шест хиляди души вече били мъртви, Странд Авеню било залято от пет метра вода, а Галвестън бил в руини. Голямата буря — ураган от четвърта категория при скорост на вятъра 220 км/ч — връхлетяла острова през нощта. Сто години по-късно този ураган все още се смяташе за най-смъртоносното природно бедствие в американската история, а Галвестън така и не се бе възстановил в предишния си блясък.

— Потресен съм, още не мога да се съвзема! — каза счетоводителят. Беше девет сутринта и Скот седеше в кабинета на Том Тейлър, намиращ се над една картинна галерия във възстановена викторианска сграда на Пост Офис Стрийт, в историческия квартал около Странд Авеню. — Не мога да повярвам, че Трей е мъртъв.

Том приличаше повече на фронтмен на калифорнийска рок група, отколкото на заклет счетоводител. Беше по дънки, с разгърдена риза и огърлица от раковини на шията. Носеше сини очила за четене, вдигнати високо на челото. Имаше навъсено лице и малки длани.

— Какво ще правите, казвате? Ще защитавате бившата си жена?

— Така изглежда.

— Аз се обадих на Рекс да го питам дали е редно да разговарям с вас, после и на Мелвин, защото той е адвокат на наследниците. Мелвин каза, че като счетоводител на починалия не съм длъжен да запазя мълчание и че ако решите, можете да изискате по съдебен път показанията ми и съответните книжа. Така че, какво ви интересува?

— Кой уби Трей.

— Онзи детектив по телевизията заяви, че жена ви го е направила.

— Бившата. Не, не е тя.

— И какво, сега сте тръгнали да търсите истинския убиец като Харисън Форд в „Беглецът“? А аз какво общо имам с всичко това?

— Вие сте управлявали парите на Трей. Хората убиват за пари.

— Или от любов.

— Аз бих заложил на парите.

— Не се и съмнявам.

— От колко време познавате Трей?

— Откакто се е родил. Двамата с баща му Джим Ролинс израснахме заедно. С Рекс и Джим бяхме съученици в гимназията, играехме заедно голф. Джим стана професионален състезател.

— Рекс каза, че родителите му са загинали при автомобилна злополука.

Том кимна мрачно.

— Да, преди шест години. Връщали се с колата от Остин, след като Трей беше завършил колежа. Той вече беше на път да стане професионален играч, но смъртта им го съсипа. Изведнъж остана без треньор. Върна се у дома и се пропи. Цели две години, като минавах по крайбрежния булевард, го виждах на терасата да се налива. Всеки божи ден.

— А как успя да се съвземе?

— Един ден просто дойде в клуба и започна отново да тренира. За две години се възстанови. Работеше в онзи кънтри клуб в Далас… — Том направи гримаса. — Не му помня името, съжалявам. Е, останалото го знаете.

— Трей имал ли е проблеми с някого?