Марк Хименес - Обвинена в убийство

— От какво?

— Мамо, пишеше го във вестника! Всички около мен знаеха, че си избягала с треньора по голф!

— Много съжалявам, Бу.

— Двете с Шами си мислехме, че Скот ще се ожени за майка й.

— За майка й? Но тя беше…

— … само на двайсет и четири. Много млада за него. Обаче умря.

Отначало Бу се бе зарадвала, че вижда майка си след близо две години раздяла, но на следващия ден гневът й се възвърна. Тя просто не можеше повече да се сдържа. Лошите спомени за подигравките на децата я бяха завладели и сега искаше да й причини поне част от болката, която бе изпитала заради нея, да й каже неща, от които да я заболи силно.

— Продадохме всичките ти дрехи и обувки.

— Дори на „Джими Чу“?

— Да. Както и роклите на „Лука Лука“.

— Аз обичах тези дрехи!

— А мен не ме ли обичаше?

— Разбира се, и още те обичам.

— Защо тогава ме изостави? Аз ли бях виновна?

— Не, Бу. Не беше виновна ти. Стените ме притискаха отвсякъде.

— Стените?! Какви стени?

— Бу, още си малка, за да разбереш. Когато станеш жена, тогава.

— Разбирам само, че не е хубаво да изоставиш семейството си.

— Права си.

— Нямахме си майка, която да идва с нас на училищните екскурзии. Скот беше единственият баща.

— Скот е идвал на екскурзиите ви?

— Ами да! Майките много се радваха.

— Не се съмнявам.

— Веднъж те видяхме по телевизията на някакъв турнир по голф. Аз се развиках: „Ето я мама! Ето я мама!“ Гаджето ти те прегръщаше и те целуваше, понеже беше спечелил турнира. Тогава Скот загаси телевизора и отиде в другата стая. Дълго време остана сам. После ми се стори, че е плакал.

Майка й не каза нищо.

— В деня, когато си тръгна, аз си казах, че без теб ще ми е по-добре.

— И по-добре ли ти беше?

— Да — излъга Бу.

Тя вдигна поглед. По лицето на майка й се стичаха сълзи. Отдавна се бе заканила да причини болка на майка си, но сега, когато го бе постигнала, й дожаля за нея. Тя се пресегна и я хвана за ръката.

Скот се стресна. Луис незабелязано бе застанал до него. Как можеше един сто и петдесет килограмов човек да пристъпва толкова тихо? Скот бе насочил цялото си внимание към Бу и Ребека долу на плажа и не го бе чул.

— Какво откри в „Гайдо“?

— Че имат хубави пържени миди.

— Какво ти каза Рикардо?

— Че мистър Ролинс и мисис Фени идвали по няколко пъти седмично в ресторанта, докато били на острова. Че онази вечер не бил видял никакви непознати, само местни хора. Каза, че си пийвали и изглеждали много щастливи, а когато си тръгвали, били доста на градус, което не било необичайно. Нито веднъж не ги чул да се карат. Нито за миг. Само дето…

— Само дето какво?

— Само дето устната на мистър Ролинс била подута тази вечер. Сякаш някой го бил ударил с юмрук в устата.

— Рикардо чул ли е Трей да й прави предложение?

— Не, сър, каза, че не бил чул такова нещо. Когато станали да си ходят, той ги изпратил до изхода, където мистър Ролинс се отбил в тоалетната. Тогава Рикардо се сбогувал с мисис Фени и се върнал да си върши работата, а тя останала да чака мистър Ролинс.

— Но Рикардо е знаел, че Трей й е направил предложение?

— Да, сър. Знаел е.

— Че те кога са му казали?

— Не те, сър. Тя му била казала.

— Ние, аз, ти, той, какво значение има?

— Има, Ребека. Защото сега нямаме свидетел, който да е чул как Трей ти предлага брак. Имаме само твоята дума на обвинена в убийство.

— Трей ми предложи брак, Скот!

Скот бе слязъл на плажа и бе изпратил момичетата да сложат масата за вечеря. Двамата с Ребека седяха на ниски столчета под плажния чадър с лице към морето. Тя беше с черен бански, но на Скот все му се привиждаше еротичното бельо от шкафа.

— Аз ти вярвам, Ребека. В петък обаче голямото жури ще ти връчи обвинение и ще те предаде на съд.

— Но аз не съм го убила! От това, че съм спала до него, в кръвта му, не следва, че аз съм го направила! Кое ги кара да мислят, че съм аз?

— Отпечатъците ти са върху дръжката на ножа.

Тя се извърна към него и го изгледа с невярващи очи.

— Какво?! Но как така?

— Тъкмо това се канех да те попитам.

— Нямам никаква представа.

— Ножът е взет от кухнята ви.

— От нашата кухня?

Скот кимна.

— От комплекта в чекмеджето. Полицаите не ти ли казаха?

— Не.

— Големият нож за месо. Откъде сте купили този комплект, между другото?

— Не сме го купували. Трей го беше получил като подарък на някакво фирмено събиране преди година и нещо. На него все му подаряваха разни неща.

— Ти ползвала ли си този нож?