Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Много важно! — обади се Ханк. — Всеки от тези дискове може да се наеме от кварталната видеотека. В най-изисканите хотели наред с румсървис предлагат и порноканали. Аз лично си падам по американския футбол, в него има по-малко насилие.

— И така да е, порното не се връзва с образа му на национален герой.

— Всеки си има своите тайни — каза Ханк.

— Въпросът е — намеси се Боби — дали освен тази тайна Трей Ролинс не е имал и други?

Известно време тримата мълчаха замислено, после Ханк каза:

— Е, да караме нататък.

Слязоха по стълбите и се насочиха към главната спалня на къщата. Ханк бръкна отново в задния си джоб и подаде на двамата по един неголям найлонов плик за смет.

— Това пък за какво е? — попита Скот.

— В случай че ви се доповръща.

Ханк отвори вратата и Скот пристъпи в тъмното помещение, което миришеше така, както стаята на майка му в деня, когато бе починала. Смъртта си има характерна миризма.

— Пригответе се, момчета!

Ханк натисна електрическия ключ и стаята се обля в ярка бяла светлина, като операционна.

— Божичко!

При вида на толкова кръв дъхът на Скот спря.

Всичко в спалнята беше бяло — леглото, стените, теракотените плочки на пода, мебелите, завесите на френските прозорци. Единствените цветни петна бяха от кръвта на Трей. Тя бе навсякъде. Изглеждаше невероятно, че в човешкото тяло се съдържа толкова много кръв.

— Както виждате, не ни е трябвал луминол. Ножът е прерязал аортата, но сърцето е продължило да бие и кръвта е бликнала като фонтан.

Скот гледаше втренчено леглото на Трей и Ребека. Усети как го облива гореща вълна. В застоялия въздух нямаше достатъчно кислород.

— Скоти, зле ли ти е?

— Ползвай плика! — извика Ханк и отвори френските прозорци. Морският бриз нахлу в стаята. След няколко секунди Скот отново беше в състояние да диша. Той се опита да изтрие образа на Трей и Ребека от съзнанието си. Но една друга мисъл не му даваше покой: Какво, по дяволите, правя аз тук?

— Пуши ми се — обади се Боби.

— Е, добре — каза Ханк. — Ето как стоят нещата. — Той пристъпи към леглото, като внимателно прескачаше кървавите петна. — Трей е бил открит да лежи на вътрешната страна на леглото, не откъм френските прозорци.

Скот прелисти материалите в папката, докато намери снимките на жертвата: Трей Ролинс лежеше гол в същото това легло, кухненският нож беше забит в гърдите му, тялото му беше обляно в кръв. Той премести погледа си от снимката към леглото. Нищо не беше променено, само кръвта бе станала по-тъмна, а трупа го нямаше.

— Твоята жена е спяла на по-близката до терасата страна. Казва, че се събудила в четири без петнайсет в петък сутринта, понеже й станало студено; френските прозорци били широко отворени. Станала да затвори, но излязла навън.

— Имаше ли кръв по дръжките на вратата?

— Не.

— Значи вратата наистина е била отворена.

— Да.

— Отпечатъци?

— Нейните и неговите. — Ханк им направи знак да се приближат. — Елате отвън. Внимавайте да не настъпвате кървавите следи по пода. Нейни са.

Излязоха след Ханк на широката тераса, където имаше още кървави следи. Отидоха до парапета. Скот вдишваше жадно свежия морски въздух. Над прибоя кръжаха чайки. Рибарско корабче се прибираше в пристанището с улова за деня; петролен танкер излизаше в открито море. От къщата на съдийката долитаха удари с чукове и подвиквания на испански. Самотна човешка фигура тичаше по плажа.

— Казва, че била застанала тук, до парапета — продължи Ханк, — и се загледала към морето. Долу се разбила вълна, облели я пръски, тя вдигнала ръка да се избърше, усетила мокрота по лицето си, погледнала дланите си. Сторили й се тъмни, изтичала обратно и запалила лампите. — Ханк се обърна към Скот. — Готов ли си?

— За какво?

— Да влезем вътре.

Не беше готов. Нямаше никакво желание да види отново всичката тази кръв. Но си пое няколко пъти дъх и последва Ханк в спалнята. Ханк посочи кръвта по белите завеси и по стената около електрическия ключ.

— В този момент видяла Трей и позвънила на деветстотин и единайсет.

Той посочи белия телефон. По него също имаше кръв.

— Полицаите се изкачили по стълбището към терасата и влезли през тази врата. Заварили я ей там, още стискала в ръце телефонната слушалка.

— През цялото време ли е говорила с диспечера?

— Да. Записът на разговора е в папката. На диск.

— И след разговора не е правила нищо друго?

— Не.

Скот разгледа снимките на жена си от онази нощ; с късата си бяла нощница, подгизнала от кръв, приличаше на уплашено дете.