Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Дошли детективите, разпитали я, арестували я и я откарали в ареста. Взели проби от кръвта, прибрали дрехите й. Всичко е в папката.

— А кървавите отпечатъци по пода, по стените, по телефона… все нейни ли са?

— Да.

— В цялата стая няма никакви други отпечатъци?

— Не и кървави. Но открихме отпечатъци от домашната помощница и от още двама души, неидентифицирани. Няма ги в базата данни.

— Къде ги открихте?

Ханк посочи с ръка.

— Едните са на горната табла на леглото, горе-долу по средата…

— Заснеми мястото, Боби!

— … сякаш някой се е подпирал с ръце на таблата.

Боби повдигна вежди и погледна въпросително Скот.

— И тези отпечатъци ги няма никъде другаде?

— Никъде. Проверили сме всеки квадратен сантиметър на стаята.

— А другите?

— Те са в едната гардеробна.

Ханк ги въведе в банята към спалнята. В основното помещение имаше душ-кабина и джакузи. Скот си представи Ребека изтегната сред мехурчетата, с чаша ледено шампанско в ръка, уморена от пазаруване по бутиците, както често й се случваше, докато бяха женени. От двете страни врати водеха към отделни гардеробни с мивки и огледала.

— Тази е била на Трей — каза Ханк.

Скот и Боби пристъпиха след него и се озоваха в обширна стая с дървени рафтове и шкафове, кожено канапе, огледало в цял ръст и плазмен телевизор на стената. Рафтовете бяха отрупани с мъжки дрехи, най-вече шорти, тениски и обувки за голф.

— Ето тук, върху огледалото — каза Ханк, — има два пълни отпечатъка от длани. Вероятно женски, съдейки по размера.

Пръстът му сочеше на около метър и осемдесет от пода. Отпечатъците бяха разположени така, сякаш жената се бе подпряла с длани на огледалото като за полицейско претърсване или пък…

Боби отново повдигна вежди.

— Всички тези неидентифицирани отпечатъци — каза Скот — върху кухненския плот, върху таблата на леглото и тук, върху огледалото, все на различни хора ли са?

— Да.

— И не се знае на кого са?

— Не. В базата данни на ФБР ги няма. Веднъж снемат ли ти пръстови отпечатъци, те се завеждат в базата данни и остават там завинаги.

— Следователно знаем, че освен Трей, Ребека и домашната помощница в тази къща наскоро са били поне три неидентифицирани лица. Никой ли от тях няма полицейско досие?

— Не, и не е работил като гледач в детско заведение, като шофьор на училищен автобус или държавен служител.

— Какво искаш да кажеш?

— Всеки, който кандидатства за държавна длъжност или за работа с деца, трябва да представи свидетелство за чисто минало и да му се снемат отпечатъци.

— Наистина ли?

— Да. Когато започнах работа в Бюрото, трябваше да проверявам всякакви съдии, прокурори, федерални агенти… Доста скучна работа, затова поисках да ме преместят в Отдела за борба с наркотиците в Ел Пасо.

— Кога, каза, че идвала прислужницата?

— В понеделник и четвъртък.

— Значи в деня преди убийството е била тук?

— Да.

— Дали е избърсала повърхностите, по които са намерени тези отпечатъци?

Ханк се намръщи.

— Уместен въпрос.

— Ако ги е почистила в четвъртък, тази отпечатъци са оставени между момента, в който си е тръгнала, и петък сутрин, когато са дошли полицаите и са отцепили мястото на престъплението.

— Отпечатъците на полицаите са в базата данни, пък и всички, които са били тук, са носили ръкавици.

— Ханк, това може да са отпечатъците на убиеца!

— Но върху оръжието на убийството са само тези на жена ти.

— Имаш ли номера на прислужницата?

— В папката е.

Ханк взе папката от Скот и обърна на раздела за свидетели. Извади мобилния си телефон и набра номера. Изчака няколко секунди и каза:

— Роузи Гонзалес?… Ханк Ковалски, от окръжната прокуратура… Точно така, в петък разговаряхме. Роузи, когато чисти в къщата на Ролинс в четвъртък, забърса ли и плотовете в кухнята?… С течен сапун, белина и ароматизатор?… Хубаво, а таблата на леглото в главната спалня?… Аха… А огледалото в гардеробната на мистър Ролинс?… Освен теб имаше ли още някой в къщата?… По кое време си тръгна?… Е, добре, благодаря ти.

Ханк затвори телефона и се обърна към Скот.

— Почистила е плотовете в кухнята, приключила е и си е тръгнала по обяд, следователно тези отпечатъци са оставени някъде между момента на тръгването й и момента на убийството.

— А другите?

— Този ден не е чистила таблата на леглото и огледалото. Тях ги забърсва веднъж в месеца.

— Значи въпросните отпечатъци може да са там от последния месец?