Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Да.

Върнаха се в гардеробната на Трей. Ханк заотваря един по един шкафовете и Боби засне на видео съдържанието им — обичайните мъжки джунджурии, плюс няколко флакона с лекарства по рецепта.

— Какво е вземал? — попита Скот.

Ханк вдигна нагоре един от флаконите.

— Виагра.

— Порно и виагра — ухили се Боби. — Трей Ролинс е рекламирал не само стикове за голф и шоколадово мляко.

— ЦРУ подкупва племенните вождове в Афганистан с тези сини таблетки — каза Ханк. — Повечето агенти, с които съм работил в Бюрото, ги вземат. По дяволите, та аз почти не познавам мъж, който да не ги взема!

— Ние с Боби. Нали, Боби?

— Ами аз, ъъъ…

Скот го изгледа.

— Вземаш виагра?!

Боби вдигна рамене.

— Не забравяй, че жена ми е с десет години по-млада от мен. Това поставя големи изисквания…

— А какви ги приказваше: плешив съм, защото преливам от тестостерон…

— Виж, първите ми две жени ме оставиха. Не искам да рискувам и с Карин.

Скот се обърна към Ханк.

— А останалите лекарства?

— Едното е бета-блокер, за кръвно налягане. Другото е прозак.

— Това не беше ли против депресия?

Ханк кимна.

— Жена ми го взема. Казва, че е депресирана, понеже е омъжена за мен.

Той ги поведе към гардеробната на Ребека, претъпкана до тавана с рокли, блузи, панталони, спортни дрехи, палта, пуловери, шалове, шапки и обувки… много обувки.

— Явно обувките са били нейна страст — каза Ханк.

— Да беше видял килера й, докато бяхме женени…

— Жената е скъпо хоби.

— За какво й е да го убива и да се лиши от всичко това?!

— Може да се е бояла, че ще я изостави.

— Та той същата нощ й е направил предложение!

— Тя го твърди.

— Рекс каза, че можем да вземем дрехите й.

Ханк кимна.

— Но ще ви наблюдавам какво вземате.

Скот пристъпи към един шкаф и издърпа няколко широки плитки чекмеджета. Всичките бяха пълни с еротично дамско бельо. Сякаш беше в магазин на „Викториас Сикрет“. В най-горното чекмедже имаше цели комплекти, още с етикетите, явно от последното й пазаруване в четвъртък. Той вдигна един комплект — бюстие от черна дантела… черен колан с жартиери… черни чорапи с ръб… черни прашки. Скот ги гледаше като хипнотизиран, представяйки си как Ребека си ги слага заради Трей. Изведнъж се сети, че не е сам. Обърна се и видя Ханк и Боби, които зяпаха в ръцете му. Той пусна нещата обратно и затръшна чекмеджето.

— Боби, обади се на Ребека и я питай какво иска.

— Веднага, Скоти.

Скот излезе от гардеробната.

Чакаше отвън, облегнат на капака на джетата. Половин час по-късно Ханк и Боби излязоха от къщата, понесли по две огромни черни торби за смет. Скот отвори задната врата и те хвърлиха торбите на седалката.

— Какво искаше? — попита ги той.

— Всичко. Опаковахме целия гардероб.

Тримата направиха още два курса до къщата, за да изнесат всички торби. После Боби и Скот се ръкуваха с Ханк и се качиха в джетата. Скот запали двигателя и пусна климатика на максимум. Двамата поседяха мълчаливо известно време, преди Боби да попита:

— Скоти, какво всъщност правим тук?

Скот нямаше отговор.

— Едно и също ли си мислим за тези отпечатъци върху таблата на леглото и върху огледалото? — попита след малко той.

— Ами да. И едните, и другите са от жени. Едната се е държала за таблата, другата се е подпирала на огледалото. — Боби се обърна към Скот. — Нашият американски герой се е подсилвал с виагра, гледал е порно и е правил секс с поне две други жени в тази къща през последния месец.

Час след като си бе тръгнал от къщата на убития, Скот седеше на задната тераса на наетата вила и пиеше бира. Имаше нужда да се подкрепи с нещо, след като бе научил, че отпечатъците на Ребека са върху дръжката на ножа, и след като бе видял окървавеното легло. Погледът му се местеше между папката с материалите по убийството, която лежеше в скута му, и Ребека и Бу, които бяха на плажа.

Какво всъщност правеше той тук? Дали наистина се бе оставил да го ръководи чувството му за вина, както бе намекнал Боби? Ами ако тя все пак се окажеше убийцата? Да защитава бившата си съпруга, ако е невинна, нямаше да се отрази по никакъв начин на кариерата му, но да я защитава, ако се окажеше виновна, означаваше веднъж завинаги да се прости с поста на федерален съдия. Щеше да му остане единствено другата опция.

Скот отново погледна към тях. Бу му помаха и той направи същото.

— Мразех те.

— Знам.

— А знаеш ли колко ме беше срам!