Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Прекарахте ли ги през базата данни?

Ханк кимна.

— Няма съответствие. Явно не са въведени в системата.

Ханк издърпа едно чекмедже. Вътре се намираха седем стоманени ножа върху специална поставка с гнезда за осем ножа. Най-голямото гнездо беше празно.

— Оръжието на убийството — каза Ханк. — Нож за месо. С нейните отпечатъци.

— Така каза и Рекс. Би ли отворил другите чекмеджета и шкафовете?

Ханк изпълни желанието му и Боби засне всичко.

— Хубаво барче. Падали са си по изискани питиета.

— Отвори и хладилника, Ханк.

Беше огромен като гардероб, с две врати една до друга, отдолу с издърпващ се фризер. Ханк задържа вратите отворени, докато Боби приклекна и засне съдържанието, като мърмореше тихо в микрофона:

— Бира… бутилка вино… протеинови блокчета… много шоколадово мляко… и най-голямата диня, която някога съм виждал.

Скот се подпря с длани на коленете си и също огледа вътрешността на хладилника. Разрязаната на две диня заемаше един цял рафт.

— Всичко си е така, както го открихме. Нищо не е пипано.

От кухнята се преминаваше в дневна с кожени мебели, камина, голям плазмен телевизор, монтиран на стената, и огромни френски прозорци, от които се разкриваше великолепен изглед към морето. Скот неведнъж се бе опитвал да си представи новия дом на Ребека.

— От дневната не са събирани улики — каза Ханк. — Хайде първо да се качим горе, после ще се върнем на местопрестъплението. Дано не ви прилошее.

Изкачиха се по вътрешното стълбище до третия етаж, където бяха двете спални за гости, с отделни бани, и домашният киносалон. В стаите на етажа също не бяха събирани улики и Ханк ги поведе направо към мансардата, която приличаше на капитански мостик.

— Кабинетът на Трей.

Цялото помещение беше заобиколено от прозорци с дървени рамки. От едната страна се виждаше улицата, от другата — морето и плажът. Мебелите бяха от кожа и масивно дърво, имаше и добре зареден бар. Полиците бяха отрупани с трофеи от голф турнири, по стените висяха рамкирани снимки на Трей с други знаменити играчи и корици от спортни списания с неговия образ. В единия ъгъл бяха облегнати три стика с по една топка; покрай стената беше постлана зелена пътека за упражнения на закрито, сякаш последната сутрин Трей бе загрявал в кабинета си. В другия ъгъл се виждаше огромна бяла чанта за стикове и голф принадлежности; отгоре с тлъсти черни букви беше написано: Трей Ролинс.

— Проверихте ли какво има в чантата? — попита Скот.

— Само топки за голф и презервативи.

— Презервативи?!

Ханк вдигна рамене.

— За дъждовните дни, когато отлагат турнира, предполагам.

— Не се виждам да влача това нещо до последния етаж — обади се Боби.

— Той не я е влачил — каза Ханк, пристъпи към един вграден шкаф и го отвори.

Вътре има малък асансьор от онези, с които се подава храна в някои ресторанти; беше достатъчно голям, за да побере чантата с принадлежностите за голф… или човек. Ханк натисна едно копче отвътре на вратата и асансьорът бавно заслиза.

— Води направо до гаража — каза Ханк. — Няма кръв, няма отпечатъци.

— Може да се проникне тук от гаража.

— За какво й е било да прониква, Скот, тя е живяла тук!

Скот пристъпи до бюрото. Отгоре бяха поставени телефон, бележник и писалка. В средата беше празно.

— На това място беше лаптопът. — Ханк издърпа чекмеджетата на бюрото, за да ги заснеме Боби. Последно отвори най-долното чекмедже и каза: — Това Трей го е държал заключено.

— Защо?

— Виж сам.

Боби насочи камерата и подсвирна.

— Май шоколадовото мляко не е било единственото нещо, по което си е падал.

Скот заобиколи бюрото и погледна надолу. Вътре имаше няколко десетки диска с голи момичета на обложките и заглавия като „Парти край басейна“ или „Девствена територия“. Скот и Боби се спогледаха многозначително, явно си мислеха едно и също: идолът на Америка не би трябвало да си пада по порно. Боби не можа да се сдържи и се ухили.

— Ти колекционираш ли порно?

Не че бяха шокирани; порното отдавна беше част от масовата култура. В случая важното бе, че то не съответстваше на образа на Трей Ролинс, който медиите бяха създали. Дали той нямаше да се окаже поредният развенчан американски мит? Нищо не носеше на един адвокат на обвиняем по-голяма радост от внезапното откритие, че жертвата има нелицеприятни тайни. Това отвличаше вниманието на съдебните заседатели от обвиняемия и го прехвърляше върху жертвата. Всеки хитър адвокат се опитваше да превърне жертвата в обвиняем. Готов ли бе Скот да направи това с Трей, за да спаси живота на Ребека?