Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Жена ми и сега е с памперс — каза замислено Боби сякаш на себе си. Настана тишина. След няколко секунди той вдигна глава и видя, че погледите на всички бяха приковани в него. — Бременна е — обясни той. — Има проблеми със задържането.

Окръжният прокурор се засмя.

— Имаш ли нещо да кажеш, Боби? — попита Скот. — Извън сводката за памперса?

— Къде е докладът от аутопсията?

Окръжният прокурор посочи папката.

— Всичко е вътре. Предварителният доклад, във всеки случай. Непосредствената причина за смъртта е нараняване с остър предмет. Ножът е прерязал аортата му. Кръвта му е изтекла.

— Токсикологични изследвания?

— Чакаме резултатите.

— ДНК?

— Също.

— Може ли да огледаме мястото на престъплението?

— Кога?

— Сега.

— Ще се обадя на следователя да ви отключи къщата. — Прокурорът сложи отново очилата си и набра някакъв номер. — Ханк? Рекс е. Искам да изчакаш Скот Фени и Боби Херин при къщата на Ролинс… Да, те представляват Ребека Фени… Бивш… Нали това ти казвам!.. Дай им пълен достъп… Веднага! — Той затвори телефона и се обърна към Скот. — Ханк ще ти хареса. Бивш агент на ФБР, работил е в Отдел за борба с наркотиците на границата с Мексико. Беше пенсионер, дошъл тук заради риболова. Аз го убедих да работи за мен.

— Защо Ребека да не може да се върне в този дом? — попита Скот.

— Защото не е неин.

— Та тя е живяла там.

Окръжният прокурор разпери ръце с дланите нагоре.

— Оплачи се на Мелвин и сестрата.

— Кой е съдия по делото?

— Шелби Морган. Четирийсетгодишна, привлекателна, неомъжена.

— Привлекателна?

— Хваща окото. При това е амбициозна, което никога не е добре за един съдия, било мъж или жена. И тя обаче е от стара местна фамилия като нашия Тед, та… тя ни е съдия. Жената иска да расте, от години чака такова дело, което може да й реши кариерата. Нещо с потенциал.

— Потенциал за какво?

— Да я направи известна. Това дело може да бъде нейният билет за нагоре.

— Супер!

Прокурорът се изсмя гърлено.

— Ще й се зарадваш колкото на… хемороиди. Апропо, длъжен съм да те предупредя за още нещо.

— За какво?

— За Рене Рамирес. Телевизионна репортерка от Хюстън. Отговаря за Галвестън. Хубавичка, но адски досадна.

— Вчера на излизане от ареста й се изплъзнах на косъм.

Прокурорът кимна.

— Бива си я на вид, какво ще кажеш? Тяло на манекенка и захапка на питбул. А така е захапала това дело, че няма пускане. Всеки ден звъни по телефона. Аз обаче не водя делата си пред медиите, Скот, така че от мен няма да изтече нищо. Но Рене на свой ред се напъва за място в големите телевизионни мрежи и също е заложила много на този случай. Така че… пази се и от нея.

— Типично по американски, за някои хора убийството е шанс да се уредят. — Скот поклати глава. — Исках да те питам за дрехите й.

— О, Рене се облича много шик: тесни панталони, къси поли. Тя има страхотни крака…

— Имах предвид дрехите на Ребека.

— Аха!

— Можем ли да ги приберем?

Прокурорът кимна.

— Само кажи на Ханк и нека той да те наблюдава какво вземаш.

— А гримовете?

— Всяка жена има законно право да се гримира.

— Бижутата?

— Тук говори с Мелвин.

— Благодаря ти, Рекс.

Окръжният прокурор кимна и попита:

— Скот, ти бил ли си някога на място, където е извършено убийство?

— Не.

— Ами… не е като по телевизията.

Скот взе от бюрото папката с материалите по делото и се изправи. Двамата с Боби бяха стигнали до вратата, когато Скот се извърна и каза:

— Трябва да има обяснение.

— За кое?

— За отпечатъците по ножа.

— Е, бих желал да го чуя… когато се сетиш какво е.

— Тя единственият заподозрян ли е?

Окръжният прокурор посочи окървавения нож за месо върху бюрото.

— Само нейните отпечатъци са тук.

— Ребека е нямала мотив да го убива. Сещаш ли се за някого, който да е имал?

— Че кой би имал мотив да убива Трей?

— Рекс… това е, което възнамерявам да открия.

— Трей Ролинс беше гордостта на Галвестън. Сега той е мъртъв, а ти защитаваш убийцата му, твоята бивша жена, и очакваш сенаторът да те одобри за федерален съдия?

— Тя не го е убила.

— Но е била арестувана.

— Невинна е до доказване на противното.

— Е, щом ти го казваш…

— Не го казвам аз, Кен, казва го Конституцията.

След смъртта на сенатор Мак Маккол губернаторът бе назначил представителя на Галвестън в щатския конгрес да доизслужи мандата му в Конгреса на САЩ. И сега от сенатор Джордж Армстронг зависеше дали Атикъс Скот Фени ще стане окръжен съдия. Сътрудникът на сенатора Кен Инграм бе позвънил на Скот на излизане от съдебната палата. Съдията Бъфорд не си бе губил времето: Скот вече бе включен в списъка на кандидатурите за федералното съдийско място. Сега, докато Боби караше джетата към мястото на престъплението, Скот разговаряше с Кен по мобилния си телефон.