Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Бившата ми жена.

Окръжният прокурор отново изпуфтя.

— Голямото жури заседава в петък в девет сутринта. Ако дотогава стигнеш до разумно обяснение защо отпечатъците й са открити върху оръжието на убийството, аз ще го представя пред журито. Става ли?

Скот кимна.

— Имаш ли нещо против да присъствам на изслушването?

Помощник окръжният прокурор отново се изстреля от стола си.

— В никакъв случай! Досъдебните изслушвания са изцяло наша отговорност.

Окръжният прокурор въздъхна тежко и се обърна към своя подчинен.

— Шшшт! — После отново погледна Скот, като се чешеше по брадата. — Не бих казал, че е общоприета практика адвокатът на защитата да присъства на досъдебните изслушвания. Но доколкото ти си гост на нашия славен остров, пък и си тексаска легенда… защо не? Ще трябва да попитам съдебните заседатели, но те обикновено ме слушат, като ги помоля нещо.

— Легенда? Искаш да кажеш като футболист?

— Да, и като такъв. — Окръжният прокурор се усмихна. — Минаха седемнайсет години оттогава, но още не мога да забравя онази твоя феноменална контраатака срещу нашия отбор.

— И въпреки това загубихме мача.

— А трябваше да спечелите!

— Често ми се случва да чувам тази фраза напоследък.

— Виж, имах предвид случая с онази чернокожа проститутка и сина на сенатор Маккол. В този ден, Скот, ти ме накара да се гордея, че съм юрист.

— Обвинението загуби.

— Правосъдието спечели. Един невинен човек не отиде в затвора. Винаги съм си мислел, че трябваше да заснемат филм по това дело и оня младеж Макконъхи да играе в него.

— Но той не прилича на мен! — обади се Боби.

Окръжният прокурор се изхили гърлено.

— Наистина не прилича. — После се обърна към Скот. — Как е жената, онази проститутка?

— Почина два месеца след произнасяне на присъдата. Свръхдоза хероин.

— Дявол да го вземе! Много жалко. А какво стана с момиченцето? Голяма сладурана, видях я по телевизията как влиза в съдебната зала… беше те хванала за ръката.

— Осинових я.

Помощник-прокурорът го погледна, видимо развеселен.

— Осиновил си чернокожо дете?! Ти какво, на светец ли се правиш?

Скот си помисли за зъбните скоби на Пашамей и поклати глава.

— Не, просто се опитвам да бъда баща.

— Тед — каза окръжният прокурор, — всеки път, като си отвориш устата, ставаш за посмешище. Излагаш и мен. Моля те, представи си, че си онази риба на стената, и млъкни. — Той издиша въздуха от дробовете си и се овладя. После каза сякаш на себе си: — Успокой се, Тед, погледни на инцидента откъм назидателната му страна.

Той свали очилата си, извърна се към своя помощник и каза:

— Виждаш ли, Тед, преди две години, докато ти се опитваше за втори пореден път да вземеш адвокатския си изпит, мистър Фени защитаваше една бедна чернокожа жена, обвинена в убийството на сенаторски син. Бащата на убития беше най-влиятелният човек в Конгреса на САЩ с шансове да стане президент. Повечето адвокати биха се огънали под подобен натиск, биха се снишили, за да спасят кариерата си. Но Фени не го направи. Той защити жената срещу обвиненията на федералното правителство и доказа нейната невинност, като жертва кариерата и семейството си. Така че те съветвам да не му се подсмихваш ехидно, Тед, защото така изглеждаш глупав не само ти, ами и аз, задето съм те назначил. Можеш само да се поучиш от Скот Фени какво значи да си юрист.

След тази реч окръжният прокурор се завъртя към Скот.

— Днешните млади нямат респект към никого. Не съм убеден, че ще мога за две години да науча Тед на почтително държание, но във всеки случай ще опитам.

Скот погледна крадешком към помощника. Порицанието на окръжния прокурор нямаше видим ефект върху самочувствието му; явно не беше нито първо, нито последно. Теодор Нюман още нямаше трийсет, а вече беше убеден, че го чака бляскава кариера. Също както Атикъс Скот Фени навремето. Мислите му бяха прекъснати от мляскането на Боби.

— Казах ти да не мляскаш с тази дъвка, Боби!

— О, съжалявам! — Боби вдигна глава и обясни на останалите: — Опитвам се да откажа цигарите.

— Пробвай с пури — каза окръжният прокурор. Той извади от джоба си дебела пура и му я подхвърли. — Кубинска е, да не ме издадеш на ФБР!

— Какви са ти доказателствата, Рекс? — попита Скот.

— Човекът, от когото ги купувам, е кубинец, той си ги доставя от…

— Не, как можеш да докажеш, че Ребека е убила Трей?

— Аха! Ами доказателствата са, че съпругата ти е била открита в спалнята до трупа на жертвата, обляна в кръвта му, и че отпечатъците от пръстите й са били върху ножа, който все още е бил забит в гърдите му.