Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Ти познаваш ли Мелвин Бърк?

Ребека поклати глава.

— Дори не знаех, че Тери има адвокат на острова.

Карин продължи да я разпитва:

— Следователно ти не си имала никаква финансова изгода от смъртта на Трей?

— Изгода? Та аз сега нямам нищо! Нямам нито дом, нито кола, пари… дрехи, бижута… нищо!

— Имаш дете, което още те обича.

Двете жени се изгледаха като боксьори, които се преценяват преди схватка. Накрая Ребека извърна глава към Скот, сякаш се надяваше да я защити. Той не можеше. Беше готов да я защитава по обвиненията в убийство, но не и че е изоставила детето си. Тя въздъхна и отново насочи вниманието си към своята бременна инквизиторка.

— Тази последна нощ двамата с Трей правихте ли секс?

— Карин!

Ребека отново погледна към Скот.

— Установяване на мотив — обясни той.

Тя въздъхна и каза:

— Да.

— Къде? — попита Карин.

— На плажа. Там не ходи никой, откакто връхлетя Айк.

— С какво беше облечена?

— С бельото, което си бях купила същия ден.

— По-точно?

— Бял копринен корсаж и прашки.

— Преоблече ли се, преди да си легнеш?

— Не. Защо?

— Неговото ДНК е доказателство за секса.

— Полицията ми взе дрехите!

Карин кимна.

— Като веществени доказателства. Липсваше ли нещо ценно от къщата?

— Не знам, още на сутринта ме арестуваха. Оттогава не съм била там.

— Двамата с Трей цялата седмица ли прекарахте във вилата?

— Кацнахме предишната неделя вечер от Калифорния.

— Миналата седмица защо не е имал състезания?

— Току-що беше спечелил щатския турнир на Калифорния и искаше да си даде една седмица почивка преди Открития шампионат в Ню Йорк. Да се посъвземе, пък и да потренира. Това е голямо и отговорно състезание.

Скот прецени, че е чул достатъчно.

— Карин — обади се той, — искам от теб подробен график за действията на Трей и Ребека през този ден. Всяка вечер ще се събираме тук да обсъждаме напредъка и стратегиите.

После Скот се обърна към Боби, който наблюдаваше отстрани разпита.

— Хайде да тръгваме да се запознаем с врага.

Рекс Труит, окръжният прокурор на Галвестън, присви очи зад дебелите стъкла на очилата си и завърза една риболовна блесна на кордата. Изглеждаше доволен от себе си.

— Така релаксирам — каза той.

— С връзване на блесни ли? — попита Скот.

— С риболов.

— Имате късмет, че живеете на остров.

Прокурорът приличаше на Ърнест Хемингуей с диплома по право. Беше шейсет и три годишен едър мъж, който бе роден на този остров. Гъстата му непокорна коса и старателно подстриганата брада се белееха на червендалестото лице, свидетелстващо за дълъг живот, прекаран под жаркото слънце на Галвестън, ако не се брояха седемте години в Остинския колеж и Юридическия факултет на Тексаския университет. Рекс Труит беше окръжен прокурор от двайсет и осем години и му оставаха още две до пенсия. Носеше бяла риза с къс ръкав и тъмносиня разхлабена вратовръзка; от джобчето на ризата му стърчаха две дебели пури. Сакото на светлия му раиран костюм беше на закачалката. Труит седеше зад бюрото на облицования с дъбова ламперия кабинет в съдебната палата на окръг Галвестън; върху бюрото, заринато с блесни, тежести и всякакви други рибарски такъми, имаше и две дебели черни папки. На двете странични стени висяха снимки на окръжния прокурор по време на голф и риболов, а зад гърба му беше монтирана триметрова препарирана риба тон. Окръжният прокурор имаше в екипа си двайсет и девет помощник окръжни прокурори, четирима следователи и двайсет и пет души технически персонал, като цялата тази законоприлагаща машина имаше задачата да издирва, разследва и изправя пред съд правонарушителите сред 285-хилядното население на окръг Галвестън, щата Тексас.

Скот и Боби седяха насреща му. На един стол до стената се бе настанил загорял млад мъж с показно елегантен костюм, копринена вратовръзка и лъснати обувки. Косата му беше гъста и черна, лицето — с остри черти на плъх. Помощник-прокурорът по углавни дела Теодор Нюман бе заел величествената поза на Майкъл Корлеоне, след като вече бе поел семейния бизнес.

Скот знаеше версията на Ребека за случилото се. Тя му се бе заклела, че е невинна, но окръжният прокурор бе убеден в обратното и Скот държеше да знае защо.

— Мистър Труит…

Окръжният прокурор го изгледа над дебелите лещи на очилата си.

— Казвай ми Рекс. Тук не сме в Далас.

— Рекс, моята клиентка е била държана три денонощия в ареста. Защо не е била посетена от магистрат?