Марк Хименес - Обвинена в убийство

Сега тя попита Карин:

— И ти ли си следвала в ЮМУ?

— Не, в Райе.

— Такава хубавица… мястото ти е било в ЮМУ!

— Аз съм и умна, а умните се записват в Райе.

— Аха. И как се запозна с тия момчета?

— Работих за Скот във „Форд, Стивънс“. Там не ми харесваше и напуснах, за да му помагам по делото „Уанда“. Освен това се влюбих в един симпатичен адвокат…

— Но се омъжи за мен — прекъсна я Боби.

— Стига с шегите, Боби — каза тя.

— От теб ще излезе страхотен баща, Боби — подхвърли Ребека. — Ех, сякаш беше вчера, когато следвахме заедно… Между другото, къде отиде къдравата ти коса?

— От прекалено много тестостерон се оплешивява.

Вечерта минаваше в смях и закачки, сякаш бяха на ваканция. На Скот много му се искаше да е така, но не беше.

— Хубаво си живеехме едно време — въздъхна Ребека.

— Последния път, когато бяхме тук, беше за пролетната ваканция — каза Боби. — В „Балинийз“ за малко не се сбих с някакви от Тексаския университет. Скот едва ме отърва.

— Веднъж Скот се сби с един човек в мола — обади се Бу.

— Сбил се е в мол? — попита Ребека.

— Изпочупи му колата със стика за голф — поясни Бу.

— Защо?

— Защото нямах бейзболна бухалка — каза Скот.

— Защото оня следеше мен и Шами — каза Бу. — Така че аз се обадих на Скот и той дойде и му строши стъклата със стика, и чак тогава оня си тръгна. Беше супер яко!

— Кой беше той?

— Една от горилите на Маккол — рече Скот.

— И кога е било това?

— В деня, когато ти си тръгна — каза Бу.

— О!

Настъпи неловко мълчание. Всички бяха заболи погледи в пясъка. Накрая Скот се изправи.

— Е, време е да си лягаме.

— Може ли мама да остане? Ще спи при нас!

— Мама си отива вкъщи — каза Скот. После попита Ребека: — Ти всъщност къде живееш?

Тя посочи с ръка в мрака.

— На около три километра от тук. Само че не мога да се прибера там.

— Защо?

— Когато ме освободиха от ареста, полицаите ми казаха, че мястото е отцепено и не мога дори дрехите да си прибера.

— Скоро ще приключат с огледа. Тогава ще можеш да се върнеш.

— Едва ли. Адвокатът на сестрата на Трей ми изпрати писмо в ареста. Като единствена наследница тя го била назначила за управител на имота. Сега тя била собственик на къщата и аз съм нямала право да влизам там.

— Искам да видя писмото.

— Скот, мога да остана и на хотел… ако ми дадеш пари на заем.

Скот бе платил наема на вилата с кредитната си карта. Четири хиляди долара за два месеца. А сега се налагаше да наеме хотел за Ребека — още един разход, който не можеше да си позволи.

— Мисис Фени — каза Луис, — можете да ползвате моята стая. Двамата с Карлос ще се сместим в неговата.

Карлос пресуши бирата си и попита:

— Хъркаш ли?

— Откъде да знам — вдигна рамене Луис.

Бу скочи и задърпа майка си за ръката, докато Ребека се изправи.

— Хайде, хайде, ще спиш при нас. Трите все някак ще се съберем.

Ребека погледна Скот. Той кимна. Тя щеше да остане при тях тази нощ и всяка следваща до прочитане на присъдата.

Беше рано сутрин и Скот тичаше по плажа.

Той цяла нощ се бе мятал в леглото при мисълта, че след две години двамата с Ребека отново спят под един покрив. Делеше ги само една тънка стена, така че той чуваше всяко нейно движение. Затова, когато първите слънчеви лъчи огряха щорите на прозореца му, той си сложи шорти и гуменки и излезе навън.

Първоначално се затича на запад, с гръб към изгрева. Мокрият пясък лъщеше на утринната светлина и жвакаше под стъпките му. Имаше отлив и плажът беше широк и мокър, осеян с пресни черупки от миди, тичащи настрани рачета и медузи, останали на сухо. Чайки събираха умрелите риби, пеликани наблюдаваха безучастно отстрани. Вятърът беше утихнал, морето беше спокойно, вълните бяха станали лениви, без бели гребени. Чистият въздух изпълваше дробовете му, в този час плажът беше само негов.

Скот тичаше, за да се отърве от мислите си, но не успяваше. Толкова време бе прекарал без нея, а сега отново живееха заедно. Той не го бе искал, не се бе надявал на това. Но пък на какво се бе надявал, когато се бе съгласил да я представлява в съда? Самият Скот не можеше да си отговори на този въпрос. Той бе взел решението си не като адвокат, а като мъж. Защото именно като мъж я бе разочаровал и сега искаше да разбере как и защо.

Скот Фени нямаше нужда да се връща към миналото си по време на сутрешния крос; той вече живееше в миналото.

Малко след като Ребека го бе напуснала, един даласки адвокат по бракоразводни дела, неотдавна сполетян от същата съдба, бе споделил със Скот „седемте фази на женската измяна“: