Марк Хименес - Обвинена в убийство

— А, така ли?

— Точно така, господин полицай. Или ми покажете писмено становище на магистрат, или я освободете незабавно.

Сержантът изръмжа и се почеса по врата, после се завъртя на пети и се върна до бюрото си. Надяна очилата, вдигна телефона, набра някакъв номер и заговори, без да понижава глас:

— Здрасти, Рекс! Слушай, тук при нас е дошъл някакъв адвокат, който твърди, че представлява Ребека Фени… Не, от Далас бил. — Сержантът се зачете във визитката. — Казва се А точка Скот Фени… Чакай, ей сега ще го попитам. Вие ли сте А точка Скот Фени? — провикна се той.

— Аз съм единственият с това име, когото познавам.

Сержантът продължи да говори по телефона.

— Той бил… Какво?… Чакай малко. — Отново към Скот: — Да не сте роднини с нея?

— Тя е моята бивша съпруга.

Сержантът примигна объркано.

— Това майтап ли е? — Той отново заговори по телефона, донякъде развеселен. — Била бившата му жена… Аха, и аз моята щях да я оставя в килията, пръста нямаше да си мръдна… Както и да е, вика, че трябвало да я пуснем срещу подписка, понеже сме я прибрали без прокурорска заповед и не била изслушана от магистрат… Вярно ли?!... Брей, да ме вземат дяволите!.. Е, хубаво, ти командваш.

Той затвори, върна се при гишето и каза на младия полицай:

— Пускай я да си ходи. — После на Скот: — Окръжният прокурор вика, че сте прав. Освен това иска утре сутрин да се видите. — Сержантът кимна към изхода. — Ще го намерите в съда, малко по-надолу е.

— Непременно ще отида.

Скот подаде на младия полицай чантата с дрехи, които бе донесъл за Ребека, после намери свободен стол между притеснените жени с малки деца, дошли да внесат парична гаранция за освобождаването на татковците, сякаш това беше редовното им занимание в понеделник, и зачака появата на Ребека.

Така и не успя „да скъса“ с нея, както казваха във филмите. Дори не бе имал възможност да й каже „сбогом“. Преди двайсет и два месеца и единайсет дни тя внезапно го бе напуснала. Оттогава не беше разговарял с нея, дори не я беше виждал освен веднъж по телевизията. Една неделя, няколко месеца, след като си беше тръгнала, Скот я бе видял на финала на някакъв турнир. Трей Ролинс бе спечелил, камерата я бе уловила как се хвърля в обятията му и го целува — по един от националните канали! Оттогава насам Скот нито веднъж не бе гледал голф по телевизията.

Как да я поздрави сега? Дали да се ръкува с нея? Или да я целуне по бузата, както Джей Лено посреща гостенките си в студиото? Може би да я прегърне? Как беше прието един мъж да поздрави бившата си съпруга, обвинена в убийство на любовника си? Как беше редно един адвокат да поздрави новата си клиентка, за която някога е бил женен? Има ли изобщо правила в такива ситуации?

Той още търсеше отговорите на всичките тези въпроси, когато блиндираната врата се отвори и изведнъж тя се появи в рамката й. Беше облечена с тениска, къси панталони и сандали. Без грим. Червената й коса беше сплъстена и по-къса отпреди, но извън това не се бе променила за тези две години. Кожата й беше все така млечнобяла, с едва доловим загар; тялото й още беше стройно и стегнато. Макар и на трийсет и пет, и то след три дни в ареста, Ребека Фени бе зашеметяващо красива.

Скот се изправи.

Тя се озърна из пълното с хора фоайе като изгубено дете, което търси родителите си. Щом го забеляза, едва не се затича към него. Когато се хвърли на врата му, вече плачеше.

— Ооо, Скот! Слава богу, че дойде!

Ребека го притисна силно и остана така няколко мига, след което той усети как се отпусна в ръцете му. Облегна глава на гърдите му и захлипа. Тялото й не ухаеше особено хубаво, но допирът й му беше приятен. Накрая Ребека избърса лице в ризата му и вдигна поглед към него.

— Съжалявам, след тези три дни мириша ужасно.

— Не си ли се къпала?

— С тези жени? Дори не можеш да си представиш колко много проститутки има в Галвестън! Беше ме страх.

Той я пусна от прегръдките си.

— Да не са ти причинили болка?

— Жените ли?

— Полицаите.

— Доведоха ме тук в белезници, взеха ми дрехите, измиха ме с маркуч… Скот, те дори ме пръскаха за въшки!

— Защо веднага не нае адвокат да те измъкне?

— Нямам никакви пари.

— По телевизията казваха, че Трей изкарвал милиони.

— Те са си негови, не мои.

— Могла си да заложиш къщата като гаранция.

— Тя също не е моя. Аз нямам нищо. Къщата, колите, яхтата, всичко е на… Но защо им е било да го убиват?! Сякаш сънувам някакъв кошмар…

— За съжаление е реалност. Но сега аз съм тук, Ребека. Ще се погрижа за теб.