Марк Хименес - Обвинена в убийство

На което репортерката отговори: „Не, Хал. Доказва само, че е по-добър адвокат от теб. За пари един адвокат е готов да представлява всекиго, дори съпругата си, обвинена в убийството на мъжа, с когото е избягала от него.“

Скот въздъхна.

— Бившата си съпруга — каза тихо той.

Следственият арест на Галвестън се намира на ъгъла на 57-а улица и Бродуей, главния булевард на острова. Сградата в прасковен цвят с капацитет 1171 задържани е заобиколена от палмови дръвчета и прилича по-скоро на луксозен старчески дом. Може би някои от обитателите й я възприемаха точно така.

Когато Скот слезе от колата на паркинга, Рене Рамирес и нейният оператор висяха пред сградата. Но тя явно очакваше типичния даласки адвокат — със строг костюм и луксозен автомобил, а не мъж по шорти и гуменки, и то шофиращ невзрачен „Фолксваген Джета“. Скот успя да мине покрай нея необезпокояван, като си спечели само кокетна усмивчица и усети за миг дъха на екзотичния й парфюм. Влезе във фоайето и се отправи към гишето, където се внасяха парични гаранции, но в този момент дрънкане на вериги по бетонния под привлече вниманието му. Той се обърна и видя група оковани арестанти с татуировки и бели гащеризони, на които пишеше „Арестант на окръг Галвестън“, да влачат с неохота крака през една блиндирана врата под зоркия поглед на двама надзиратели — мъж и жена — с пушки-помпи. Един от окованите подметна нещо на испански на надзирателката, като опипа чатала си, с което си спечели приклад в ребрата от мъжа.

— Какво обичате?

Скот се обърна към гишето. Някакъв закръглен младеж, който приличаше по-скоро на охранител в супермаркет, отколкото на тексаски пазител на закона, го гледаше очаквателно. Беше с бежова униформа на полицай от окръг Галвестън и седеше зад бюро от другата страна на гишето. Зад гърба му имаше още бюра, по които бяха насядали още униформени.

— Аз съм Скот Фени от Далас. — Скот подаде визитката си на полицая, който я погледна намръщено, сякаш беше на френски. — Представлявам Ребека Фени. Дошъл съм да я взема.

Полицаят вдигна поглед от визитката.

— Да я вземете ли? Какво, на абитуриентски бал ли ще я водите? — Той поклати глава. — Съжалявам, но обвиняема в убийство не се извежда току-така. Няма да мръдне от килията до първото съдебно заседание.

— Аха. Е, в такъв случай, ако обичате, ми дайте екземпляр от писмените основания за арестуването й, подписани от магистрат.

— Какво?!

— Моята клиентка е арестувана в петък в осем часа сутринта без прокурорска заповед, като е обвинена в убийство по член деветнайсети от Наказателния кодекс на щата Тексас. По силата на член седемнайсети от Наказателнопроцесуалния кодекс трябва да бъде освободена след седемдесет и два часа, ако междувременно не е внесено писмено становище на магистрат, че има основания тя да се смята за извършителка на престъплението. Седемдесет и двата часа изтекоха тази сутрин. Следователно вие сте длъжен или да ми покажете писменото становище, или да освободите незабавно моята клиентка.

Долната челюст на полицая увисна.

— Длъжен съм да… какво? — Той вдигна пръст нагоре сякаш за да види откъде духа вятърът. — Изчакайте една минута. — Извъртя се на стола си и се провикна: — Сержант, тук някакъв адвокат ми цитира Накензателен кодекс. Бил от Далас.

Един по-възрастен полицай, който преживяше поничка на бюрото в дъното, отегчено вдигна глава от вестника си. Дояде поничката, свали очилата си и се изправи. Придърпа нагоре панталона си и пристъпи към гишето, където дежурният му подаде визитката на Скот. Сержантът я взе и изпъна ръката си, за да я прочете без очила. Накрая се отказа и вместо това огледа Скот от глава до пети.

— Адвокат ли сте?

Скот кимна.

— Скот Фени от Далас. Представлявам Ребека Фени.

Сержантът завря глава в лицето на дежурния.

— Този младеж се мисли за голям шегаджия и цяла година, откакто е при нас, вика „Накензателен кодекс“. Само дето освен тая шега друга не знае, пък и тя хич не е смешна, ако питате мен. — Сержантът въздъхна. — Но то и никой с докторат не се натиска за тая работа.

— Точно така — потвърди младият полицай.

Сержантът го изгледа неодобрително и насочи вниманието си към Скот.

— И тъй, с какво мога да съм ви полезен?

— Освободете Ребека Фени.

— И защо да я освободя?

— Защото така повелява законът.

— Законът?! — възкликна сержантът, сякаш Скот бе казал: така нарежда папата.

— Моята клиентка е арестувана без прокурорска заповед. — Скот изреди още веднъж членовете и кодексите, след което добави: — И тъй като тя не притежава никакви активи, трябва да бъде освободена срещу подписка при личен ангажимент да се яви пред съда, когато бъде призована.