Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че напоследък обичайна практика при дела за убийство е жертвата да се превръща в обвиняем, да се очерня целият му живот, за да си кажат съдебните заседатели: така му се пада, убиецът едва ли не е направил услуга на обществото.

— Аз не постъпвам така.

— Добре. Защото Трей беше нашият герой.

Атикъс Скот Фени знаеше какво е да си герой. Той съзнаваше, че хората имат нужда от герои, но и че героите са също хора, с всички човешки недостатъци. И когато тези недостатъци станеха обществено достояние, което бе неизбежно, хората имаха навика да си отмъщават на онези, които преди са героизирали.

— Открит ли е пясък по леглото или по трупа?

Окръжният прокурор изглеждаше изненадан от въпроса.

— Всъщност, да. Защо питаш?

— Същата вечер са правили секс на плажа.

Прокурорът вдигна рамене.

— Да живееш на остров си има своите предимства.

— Така е, но защо да го убива, след като е правила секс с него?

Помощник-прокурорът се захили и каза:

— Може пък да не е получила оргазъм.

Шефът му изръмжа и посочи с пръст към рибата.

— Бъди като тази риба, Тед! — После, към Скот: — Смяташ ли да използваш на делото секса на плажа? Все пак става въпрос за жена ти с друг…

— Както сам каза, Рекс, става дума за наличие или отсъствие на мотив.

Окръжният прокурор свали очилата си.

— Знаеш ли, след трийсет и осем години, откакто се занимавам с право, мислех, че съм виждал всичко. Ама адвокат да защитава бившата си жена, обвинена в убийство на мъжа, с когото му е изневерила? Скот, не е нормално това. Нито за един юрист, нито, ако щеш, за един мъж. Защо го правиш? Защо си се захванал със защитата й?

— Не искам дъщеря ми да ходи на свиждане на майка си в затвора.

— Ти може да си най-добрият адвокат в Тексас, Скот, но не си единственият добър.

— Аз съм най-добрият, който тя може да си позволи.

— Винаги могат да й назначат обществен защитник.

— Както казах, не желая дъщеря ми да вижда майка си в затвора.

— Добре ли си обмислил всичко? Какви ще бъдат последиците за теб? Как ще се отрази делото на репутацията ти? След това, което постигна с Маккол, не бих желал да станеш…

— За посмешище?

Окръжният прокурор закима енергично.

— Предпочитам аз да стана за посмешище, отколкото тя да иде в затвора.

— Е, ти си по-голям християнин от мен.

— Или по-луд.

— Или по-луд. Аз лично не се виждам да защитавам моята бивша съпруга след всичко, което ми причини.

По погледа му личеше, че се е отнесъл в миналото. Скот се опита да го върне към настоящето.

— Тя ми каза, че полицаите са я карали да се подложи на детектор на лъжата.

— Какво?! — Окръжният прокурор се събуди от унеса си. — А, да, но тогава си се обадил ти и си им казал да й се махат от главата. Виж, поканата е още в сила.

— Ще оттеглиш ли обвиненията, ако издържи теста?

— А ще се признае ли тя за виновна, ако не го издържи?

И двамата прекрасно знаеха, че резултатите от теста с детектор на лъжата не се допускат като доказателство в съда. А окръжният прокурор подозираше, че Скот едва ли ще се съгласи да я подложи на детектора, защото така само би й навредил; прокуратурата никога не би снела обвиненията срещу нея единствено въз основа на резултатите от теста, след като отпечатъците й бяха върху оръжието на убийството. Ако ли пък не издържеше теста, това би настроило съдебните заседатели срещу нея. С една дума, от детектора на лъжата нямаше реална полза — тестът можеше да е 95 процента надежден, но петте процента бяха в състояние да я вкарат в затвора.

— Мотив, Рекс! Защо й е било да го убива?

— Не знам. Но и мотивът ще изскочи отнякъде. Винаги изскача. Човек никога не убива друг човек без причина. Може да е глупава причина, но я има.

— Ти вярваш ли, че тя го е наръгала и после е заспала, обляна в кръвта му?

— А пък ти вярваш ли, че е спала, докато друг го убива? Ей така: някой влиза в стаята и го наръгва, а тя си спи до него и нищо не усеща.

— Ребека ми каза, че вечерта и двамата са пили доста.

— Което означава, че може да го е убила и след това да е заспала до него. Или пък нарочно да се е изцапала с кръвта му, за да изникне тъкмо този въпрос.

— Това звучи ли ти разумно?

— Скот, тук имахме един случай на убийство, при който съпругата беше спипала мъжа си с любовницата му на паркинга пред хотела, та ги беше прегазила с колата. После се върнала и още три пъти минала през тях, за по-сигурно. Голям „Мерцедес 500“, два и половина тона. Или пък да вземем случая с любовния триъгълник между трима астронавти, мъж и две жени. Едната шофира нонстоп от Хюстън до Флорида, за да убие съперницата си, като си сложила памперс, за да не спира дори за тоалетна по пътя! В любовта разум няма.