Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Това бяха имоти за милиони долари. Сега тези могат да се купят на безценица. Преди Айк „Ню Йорк Таймс“ беше оприличил Галвестън на източния връх на Лонг Айланд. Днес никой не прави подобни сравнения.

— Няма ли да ги построят наново?

— Повечето бяха на собственици, които живеят основно другаде. Хората просто са махнали с ръка, взели са си застраховките и са се преместили някъде, където няма урагани.

Покрай този участък от плажа някога се бяха издигали пет къщи, от които бяха останали две — тази на Трей и още една, на стотина метра по-нататък, която в момента усърдно се ремонтираше. Ударите с чукове отекваха като изстрели на стрелбище.

— Това е къщата на съдия Морган — каза Ханк. — Тя ще остане в града, докато й я оправят.

По покрива се катереха мургави работници, които очевидно не се бояха от височината. През празното пространство, където някога бе имало още три къщи, те имаха пряка видимост към къщата на Трей Ролинс. Сигурно бяха наблюдавали как Трей и Ребека влизат и излизат от дома си.

— Казват, че нищо не са видели — обади се Ханк.

— А дали са извършили нещо? — попита Скот.

— Питахме ги. На испански. Отричат.

— Нелегални имигранти?

— Познаваш ли американски гражданин, който би правил покрив в такава жега?

— Имало ли е щети по къщата на Трей?

— Не. — Ханк посочи плажа. — Тези подпорни колони се издигат осем метра над пясъка. Водата никога не достига до къщата. Чух, че Трей е похарчил четири милиона за този дом, от които един милион е отишъл само за да го направи устойчив на урагани, но си е струвало. Айк връхлетя със сто и осемдесет километра в час, а не е отнесъл и керемида от покрива му. Елате, ще ви разведа.

— Може ли да снимам на видео?

— Рекс каза, че можеш да правиш каквото поискаш. — Ханк бръкна в задния си джоб и извади два чифта латексови ръкавици. — Ето ви ги, но въпреки това не пипайте нищо.

И тримата си сложиха ръкавици. Боби взе от колата видеокамерата и папката с материалите по убийството, която подаде на Скот. Засне сградата отвън, после двамата се провряха под жълтата полицейска лента и последваха Ханк, който влезе в гаража през една странична врата. Ханк щракна електрическия ключ и огромното пространство се обля в неонова светлина. В него имаше бъги, мотоциклет беемве, черен хъмър, яркочервен корвет кабрио и черно бентли.

— За разходки из острова ползваха мотора или бентлито. Струва двеста хиляди. Жена ти караше корвета.

Скот си представи Ребека в издължената спортна кола със свален гюрук, широко усмихната.

— Тя спомена нещо за яхта.

Ханк кимна.

— В марината е. Претърсихме я. Нищо. Хайде да се качим горе. Всичко си е постарому, ако не броим следите от криминологичната експертиза.

— Нищо ли не е изнасяно?

— Трупът, един .357-калибров револвер магнум, една деветмилиметрова берета…

— Трей е притежавал оръжие?

— Тук е Тексас, Скот. Всички имат оръжие. — Ханк се засмя. — Магнумът беше открит под възглавницата му, зареден. Не мога да си представя как се спи с такова нещо под възглавницата.

— Ако е искала да го убие, защо просто не го е застреляла?

Ханк вдигна рамене.

— Питай я.

— Нещо друго иззето ли е?

— Портфейлът му, мобилният телефон, пари в брой, бижута, лаптоп. Проверяваме телефонните му разговори, имейли, интернет сайтове, които е посещавал редовно, писма на фенове до личния му сайт. Ще ти приготвя копия от всичко.

По вътрешното стълбище се изкачиха до втория етаж. Ханк отключи една врата и Скот влезе в къщата, където жена му бе живяла с чужд мъж. Той с мъка потисна чувствата си и се наруга наум: Мисли като юрист, не като изоставен съпруг!

— Два пъти седмично е идвала домашна помощница — каза Ханк. — В понеделник и четвъртък. Въпросния ден е била тук.

Двамата последваха Ханк в кухнята с теракотен под и шкафове, плотове и уреди от неръждаема стомана. Скот си сложи очилата — навремето ги бе ползвал само за да изглежда по-авторитетен пред богатите си клиенти, но сега, след шестнайсет години четене на съдебни дела и законови текстове, наистина имаше нужда от тях — и отвори папката с материалите по убийството.

— В кухнята няма открити следи от кръв, нали?

— Не. Но има отпечатъци — нейни, негови, на домашната помощница и на неизвестно лице. Ето ги тук. — Ханк посочи един участък върху стоманения плот, поръсен с черен прах. — От цели длани с по пет пръста. На мъж са, и то доста едър, ако се съди по размерите на дланта. Явно се е облегнал на плота.