Марк Хименес - Обвинена в убийство

— Сто милиона?!

Ник кимна.

— Пропуснати комисиони.

Ник Мадън не скърбеше за скъпия си приятел, а за изгубените комисиони.

— Минаха шест дни, откакто Трей умря, Ник, не го приемай толкова тежко.

Ник се засегна.

— Как така?! Аз му бях осигурил договори за стикове, топки, костюми, енергийни напитки и шоколадово мляко. Подработвах компании за кредитни карти, шоколадови десерти, мобилни телефони, коли… при това японски, защото американските фирми сега са собственост на държавата. За цялата му кариера можех да му осигуря около петстотин милиона долара от реклами, от които двайсет процента щяха да са мои. Тъй че много се извинявам, ако съм леко разстроен.

— По телевизията каза, че Трей ти е бил най-добрият приятел.

Ник вдигна рамене.

— По-скоро аз му бях… приятел, брат, сестра, баща, майка, че и пастор. Спортистите са скъпи клиенти, Скот. В крайна сметка това си е голям бизнес. — Той посочи с пръст през прозореца към далечния хоризонт, където се носеха черни облаци дим от петролните рафинерии. — Също като с петрола. Все едно ми е пресъхнал кладенецът.

Скот посочи към телефона.

— Имаш и други клиенти.

— Те са колкото за запълване на дупките. Трей беше моят Тайгър Уудс.

Ник стана и отиде до барчето.

— Искаш ли нещо за пиене? Бира, бърбън… — Той вдигна нагоре една бутилка. — „Гейторейд“?

Скот поклати глава.

— Тайгър току-що е подписал договор с „Гейторейд“ за сто милиона — каза Ник. — Ако Трей беше спечелил Открития шампионат, можех да му уредя договор за някоя друга енергийна напитка и да изкарам десет, дори двайсет милиона от тази работа. Да имаш някоя звезда си е златна мина.

Изражението на лицето му бе на човек, чиято голяма любов му е изневерила с друг. Той въздъхна тежко.

— И така, какво искаш от мен?

— Информация. Искам да знам как е протичал животът на Трей, докато е пътувал от турнир на турнир.

— Защо?

— Защото се опитвам да открия убиеца му.

— Че не го ли уби Ребека, „Кръвожадната любовница“?

— Ребека е невинна.

— Голямото жури ще й повдигне ли обвинения? Смяташ ли, че имат основателна причина?

— Говориш като адвокат.

— Аз съм агент на професионални спортисти, разбирам малко и от углавно право.

— Досъдебното изслушване е в петък. Ако дотогава не открия убиеца.

— Два дни, а? Е, на добър час.

Ник пристъпи към шкафа с мостри в ъгъла и зарови ръце в някакви кутии.

— Искаш ли обувки за голф? Кой номер носиш?

— Не, благодаря.

— Топки, стикове, фланелки? — Той вдигна един стик.

Скот поклати глава.

— От колко време си агент на Трей?

Ник замахна със стика и зае поза, сякаш наблюдаваше траекторията на топката.

— Откакто се състезава професионално, вече около две години. Аз самият играех голф в училище, но не си уредих стипендия и записах бизнес администрация. Още като завърших, станах агент към „Спортс Скор Интърнешънъл“, Ес Ес Ай. Вече осем години съм в занаята.

— Разкажи ми за агенцията ви.

— Нашият девиз е: „Печелим точки за клиентите си“. Работим с триста спортисти по целия свят, през последната финансова година сме сключили договори за реклама на стойност над шестстотин милиона долара.

— Офиси като твоя струват много пари.

— Харесва ли ти? — Ник остави стика и пристъпи към конзолата за електронни игри на бюрото. — Спортистите имат концентрация на деца в ясли, затова гледам с нещо да ги залисам, докато се оправям с адвокатите и жените им. Най-зле са футболистите. — Той поклати глава и се усмихна като добрата леля на непослушен племенник. — Това са едни големи деца… големи, ама деца.

— Представляваш и футболисти, така ли?

— Нямам избор. Те са ужасни досадници и практически неграмотни дебили, но… хей, тук е Тексас! — Ник се изхили гърлено. — И все пак е гот да си агент. В Нова Англия или в Калифорния щатският бюджет за образование се харчи за математика и точни науки. Тук всичко отива за футбола. Затова Тексас произвежда най-добрите футболисти в страната.

— А Калифорния и Масачузетс си блъскат в главите разни учени и математици.

— Именно.

Явно Ник не разбираше от ирония.

— Ник, бил ли си някога в къщата на Трей на плажа в Галвестън?

— Да, хубав имот.

— Кога за последен път?

— Преди около два месеца.

Отпечатъците върху кухненския плот очевидно не бяха на Ник. Макар той да бе с малки ръце. Скот не можеше да допусне, че е влизал в гардеробната на Трей или в леглото му.

— Скот, можех да изкарам много пари от Трей Ролинс. Не съм го убил.