Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Здесь есть возможность читать онлайн «Рейчел Эббот - Дъщеря назаем» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Прозорец, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дъщеря назаем: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дъщеря назаем»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Малкият Оли е съкровището в живота на Ема Джоузеф, синът, който осмисля цялото й съществуване. Със съпруга й Дейвид отглеждат детето си в уединено имение в английската провинция. Ема се надява то да помогне на съпруга й да превъзмогне мъката по загадъчно изчезналата му шест години по-рано дъщеря Наташа.
След изненадващото и необяснимо завръщане на Наташа обаче първоначалната радост бързо е изместена от поредица събития, които поставят на изпитание чувствата и взаимното доверие на младото семейство. Ема се обръща за помощ към свой стар познат, инспектор Том Дъглас.
Той приема да й помогне, без да подозира, че го очаква разследване, изпълнено със страховити разкрития и неочаквани обрати. То ще го накара да подложи на съмнение истините, в които вярва самият той, и ще изрови болезнени спомени от собственото му минало.

Дъщеря назаем — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дъщеря назаем», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Наташа се погледна в огледалото; по лицето й проблясваха сълзи, досущ като дъждовните капчици, които се спущаха по прозореца. Известно време се бе надявала, че приказките на Рори ще излязат куп лъжи… или поне че Дейвид ще й предложи някакво приемливо извинение. Беше си позволила дори да си представи какъв би бил животът й, ако остане тук, с Дейвид, Ема и Оли — след като си го върнат.

Тези мечти обаче бяха детински. Нямаше представа какво очаква баща й и Ема, макар че вината за това падаше върху нея. Съсипа живота им точно както Дейвид бе съсипал нейния.

Ясно й беше, че няма да й позволят да остане — дори да беше желана тук… а това не беше вярно. Не виждаше причини да решат да се борят за нея — за най-умелата крадла по магазините в западен Манчестър, специалист по задигане на мобилни телефони, преносител на дрога и похитител на бебета. Сериозно?

Замисли се какво предстоеше. Полицаите щяха да спасят Оли и всички — Рори, Фин, Шефа — щяха да се досетят, че ги е предала. Щяха да разберат, че или Ема, или Дейвид са се обадили в полицията, а тя не ги е спряла. Щяха да обвинят нея. Дори да каже, че не е знаела, нямаше да й повярват. Така или иначе щяха да я накарат да си признае с бой. След което имаше само един възможен изход.

Тя стана от леглото и спря пред скрина. Взе сака, който си беше харесала, когато Ема й донесе дрехи, и започна да го тъпче с багаж. После спря. Това беше кражба; щяха да я намразят още повече.

Тя съблече бавно всичките си дрехи, сгъна ги и ги прибра по чекмеджетата. На дъното на гардероба стоеше чантата с дрехите, с които беше дошла; облече ги една по една, като за пръв път усети грубия допир на евтиния плат и мириса на старо, забеляза тъмните петна от храна, оставени от децата, носили дрехите преди нея.

Беше готова. Сега трябваше просто да изчака.

56

Ема отново избърса влажни длани в крачолите си и за втори път вдигна десния си показалец пред себе си. Отпечатъкът й не беше приет. Беше почти убедена, че ако не се получи и този път, й остава само един опит, преди отпечатъкът й да бъде обявен за невалиден и тя да загуби възможност за достъп до стаята с ключовете.

Сложи пръст върху екранчето и зачака пиукане и зелена светлина. Уредът застина за миг, след което светна в червено.

По дяволите! Ако не успее да влезе, ще се провали, а и губеше твърде много време. Но тук беше толкова горещо.

Избърса лепкавото си чело с опакото на ръката си; в същия миг усети студен полъх по гърба си, който изчезна след миг. Тя се завъртя и освети с челника малката приемна зад себе си. Нищо. Явно си беше въобразила. Беше усетила студената тръпка на страха.

Отново насочи вниманието си към вратата със съзнанието, че й остава само един опит. Беше избърсала пръста си, но това не помогна. Спомни си, че има и термоиндикатор; ръцете й бяха толкова топли и потни, че вероятно уредът не ги засичаше. Тя пъхна пръст в уста, за да го навлажни, след което го размаха над главата си с надеждата да се охлади от изпаряването на слюнката. После побърза да го постави върху екрана, за да попречи на капчиците пот да избият отново. Чакаше, усещайки просмукващата се през кожата й влага.

Пиу. Зелена светлина и тихо, плътно щракване. Вратата се отвори.

— Слава богу! — прошепна Ема под нос достатъчно силно, за да я чуят.

После размърда глава, прокарвайки лъча на челника по редовете кукички. На всяка висеше по един ключ с етикет с номер. Отне й само няколко секунди да открие нужния.

— Две, девет, нула, девет — пророни Ема и го свали от кукичката.

Щом се обърна, за да излезе, установи, че стаичката с ключовете й беше вдъхнала измамно чувство за сигурност. От средата на тясното помещение бе достатъчно само да се завърти, за да види и четирите ъгъла. Сега обаче се намираше на входа към трезора и мисълта за онова, което чака от другата страна — за необятното пространство, безбройните странични стаички, мрачните недра, до които лъчът от челника й не можеше да достигне, ъглите, зад които нямаше да надникне… всичко това я изпълни с вледеняващ ужас. Тялото й затрепери още преди да е прекрачила през прага.

Тя отново протегна пръст към биометричната ключалка. Вратата щракна и се отвори още на първия опит. Ема се смръзна: налагаше се да влезе в огромното, необятно пространство на общата зала.

Хайде, Ема, направи го за Оли. Не можеше да губи повече време. Побутна леко вратата и тя се разтвори на добре смазаните панти. Знаеше, че през деня я държат отворена, затова я отвори, докъдето можеше, ужасена от мисълта, че може да се хлопне и да я хване в капан вътре.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дъщеря назаем»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дъщеря назаем» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Антон Чехов
Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми
Бетти Махмуди
Рейчел Эббот - Путь обмана
Рейчел Эббот
Реймънд Фийст - Дъщеря на Империята
Реймънд Фийст
Мери Кларк - Сърце назаем
Мери Кларк
Рейчел Эббот - Только невинные
Рейчел Эббот
Автор неизвестен - Слънчовата дъщеря
Автор неизвестен
Рейчел Эббот - Спи спокойно
Рейчел Эббот
Джефри Арчър - Блудната дъщеря
Джефри Арчър
Кэрол Эббот - Одуванчик в небе
Кэрол Эббот
Отзывы о книге «Дъщеря назаем»

Обсуждение, отзывы о книге «Дъщеря назаем» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x