Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Мисля, че бях заспала, но се събудих, защото чух мама да говори. Караше съвсем бавно. Забелязах друга кола на пътя. Мислех, че мама е спряла. После обаче тя изведнъж тръгна страшно бързо. Изкачихме се малко, след което май застанахме настрани. Върнахме се на земята, а после се замятахме по пътя — сякаш мама не можеше да кара направо. Пак се понесохме по хълма и колата се преобърна. Беше с главата надолу. Мама извика — тя погледна Ема, — както ти разказах, но това беше всичко.

Том хвърли въпросителен поглед на Ема, но тя поклати глава. Щеше да се наложи да му каже, но можеше да почака — освен ако самата Наташа не кажеше нещо повече.

— Помниш ли какво стана после?

— Изведнъж се появиха много хора, май изскочиха от плета. Втурнаха се към мен. Аз се разпищях, защото ми се стори, че вървят на главите си. Плачех за мама. После някой ме издърпа от седалката.

Ема се престраши и погледна Дейвид. Лицето му бе пребледняло. Прииска й се да се пресегне и да го хване за ръка, но Наташа беше помежду им. Всичко, което разказа тя, доказваше без никакво съмнение, че смъртта на Каролайн не беше случайност. Беше част от някакъв план; Таша също не беше изчезнала сама, както предполагаха. Това вероятно го разкъсваше отвътре.

— Помниш ли нещо друго? — попита Том.

— Ами не. Всички крещяха и се ругаеха един друг. Помня само едно изречение. Някой каза: „Какво ще правим с шибаното дете?“. За пръв път ме наричаха така.

Ема беше убедена, че не е бил последният.

Ема забеляза, че Том гледа часовника си. Ясно й беше, че нямат много време, но той беше добил доста угрижен вид.

— Наташа, помогна ми изключително много, но сега искам да поговоря с баща ти и с Ема. Не искам да премълчавам нищо пред теб, само че е по-добре да не знаеш някои подробности, в случай че Рори или Фин се свържат с теб пак. Съгласна ли си?

Наташа прехапа горната си устна и се обърна към Ема, смръщила тревожно вежди.

— Том, не ми се ще да оставяме Таша сама. Може ли да отида с нея? — попита Ема.

— Няма нужда — Беки е вън в коридора. Тя ще се погрижи за нея. Изчакайте една секунда.

Той набра номера от листчето, залепено върху телефона. Докато говореше, Ема успокои Наташа:

— Ще си в безопасност с Беки, Таша. Всички ще те пазим, заклевам ти се.

Очите на момичето плувнаха в сълзи за секунда, после то отклони поглед и пое няколко дълбоки глътки въздух. Ема отново погледна Том. Той наблюдаваше Наташа и поклащаше съвсем лекичко глава, сякаш страданието на това дете разбиваше и неговото сърце.

Беки отвори вратата, озари помещението с бодрата си усмивка и атмосферата се разведри; изражението й беше точно балансирано между тревогата поради обстоятелствата и спокойната увереност, че всичко ще бъде наред. Тя изведе Наташа в коридора, като й предложи да й потърси нещо за пиене. Вратата се затвори и в помещението се възцари тишина.

Том отново поде делово:

— Добре… Ето как ще процедираме. Ема… Щом излезем оттук, ти идваш с мен. С Беки ще си размените дрехите, а тя ще се върне с Дейвид и Наташа.

Очите на Ема плувнаха в сълзи и тя отметна глава назад, за да им попречи да рукнат. Ако се поддадеше, щеше да се разхлипа и да изгуби и последните остатъци от контрола си. Когато най-сетне проговори, сама усети колко разстроен звучеше гласът й.

— Обеща да ми помогнеш, Том. Какво право имаш да ме разделяш със семейството ми точно в този момент? Ами ако разберат, че Беки е на мое място, и това провали всичко?

— Трябва да изпратим някого в дома ви, Ема. Само за три-четири часа. Не повече.

— Защо? — настоя тя през стиснати устни.

Том се втренчи в нея, без да отмества очи.

— Трябва да преценим риска. Ако зависеше от мен, бих отвел и трима ви на някое безопасно място още сега и бих започнал преговори, за да върнем бебето ви невредимо. Само че ще позволя Наташа и Дейвид да се приберат в дома ви: смятаме, че Оли има най-добри изгледи за успех, ако дадете вид, че се подчинявате на желанията им. Беки ще намери най-подходящия начин да се погрижи за безопасността на всички ви.

Ема осъзна, че е победена. На мига се почувства самотна — без Оли и Дейвид; за нейна изненада през ума й мина и „без Таша“.

— Освен това Беки трябва да говори с Наташа — за да сме сигурни, че тя вече е на наша страна, а не на тяхна. Нямаме време да проверим това тук, а не бива да рискуваме да сгрешим.

Самата Ема също имаше подобни колебания. Подбудите на Таша да дойде тук се дължаха на страха и не беше ясно дали се чувства в по-голяма безопасност, докато им помага, или докато се подчинява на желанията на господарите си. Тя поне беше наясно с правилата на бандата, докато Ема бе убедена, че нещо убягва на нея самата. Таша се опитваше да й каже нещо, но не можеше. А тя толкова искаше да го научи.