Джеффри Арчер - Ези печели

Елена щеше да се разсмее, но не беше сигурна дали готвачът не говори сериозно. След като отпи отново, той насочи вниманието си към Алекс.

— А от теб каква полза има?

— Той е опитен сервитьор — каза Елена преди Алекс да успее да отговори.

— Не ни трябват сервитьори — каза готвачът. — Може да мие чиниите и да бели картофи. Ако си държи устата затворена, може дори да му запазя един-два залъка в края на деня. — Алекс понечи да протестира, но готвачът добави: — Разбира се, ако не ти изнася, господинчо, можеш да работиш в машинното и да прекараш остатъка от живота си в хвърляне на въглища в пещта. Оставям избора на теб. — Думите «остатъка от живота си» прозвучаха зловещо убедително. — Карл, покажи им къде ще спят. И се погрижи да се върнат навреме, за да ми помогнат за приготвянето на вечерята.

Морякът кимна и ги поведе от камбуза обратно по спиралната стълба към палубата. Не спря, докато не стигна една самотна спасителна лодка, която се поклащаше от движението на кораба.

— Това е кралският апартамент — каза той без никаква следа от ирония. — Ако не ви харесва, спокойно можете да спите на палубата.

Елена погледна към родината, която почти не се виждаше на хоризонта. Откри, че вече й липсват оскъдните удобства на малкия им апартамент в хрушчовката [3] Ниски жилищни блокове, най-често тухлени, строени масово през 50-те години в СССР. — Б.пр. . Мислите й бяха прекъснати от Карл, който излая:

— Не карайте готвача да чака, или всички ще съжаляваме.

Повечето готвачи понякога опитват сготвеното, докато други опитват от всяка чиния, но на Елена бързо й стана ясно, че корабният готвач предпочита да поглъща цели порции между глътките водка. Беше изненадана, че офицерите, та какво остава за останалите от екипажа, изобщо успяват да се нахранят.

Кухнята, за която Елена бързо се научи да мисли като за камбуз, беше толкова малка, че беше почти невъзможно да не се блъснеш в нещо или някого, ако направиш дори една крачка — и толкова гореща, че тя плувна в пот почти веднага след като облече съмнително бялата куртка, която й беше възширока.

Стрелников не беше от приказливите и малкото думи, които изричаше, обикновено се предхождаха от едно и също прилагателно. Изглеждаше на петдесет, но Елена подозираше, че е с десет години по-млад. Тежеше сигурно към 140 килограма и очевидно по-голямата част от заплатата му отиваше за татуировки. Елена го гледаше как стои над огромната печка и оглежда творението си, докато помощникът му, дребен китаец на неопределена възраст, клечеше с наведена глава в отсрещния ъгъл и непрекъснато белеше картофи.

— Ти — излая готвачът, който вече беше забравил името на Алекс, — ще помагаш на Линг, а ти — посочи Елена — ще сготвиш супата. Скоро ще разберем дали си толкова добра, колкото твърди брат ти.

Елена започна да проверява продуктите. Някои очевидно бяха остатъци от предишни ястия. Имаше малко кости от неясно какво животно, плаващи в пълен с олио тиган, но Елена успя да спаси малкото останало по тях месо. Изхвърли остатъците в кофата за боклук за огромно неудоволствие на Стрелников, който очевидно нямаше навика да изхвърля нищо.

— Някои моряци смятат кокалите за деликатес — каза той.

— Само кучетата смятат кокалите за деликатес — промърмори Елена.

— Морските кучета също — озъби й се Стрелников.

Готвачът се зае с ястието за деня, което по-късно се оказа, че е ястие за всеки ден — риба и пържени картофи. По три риби едновременно се пържеха в голям почернял тиган, докато Линг вещо нарязваше всеки картоф в мига, в който Алекс го обелваше. Елена забеляза, че на тезгяха са сложени само три купи за супа и три чинии, макар че екипажът наброяваше най-малко двайсет души. Стрелников прекъсна пърженето, за да опита супата, и тъй като не коментира, Елена предположи, че е минала първото изпитание. След това той сипа големи порции в трите купи и Линг ги сложи на табла и ги отнесе в офицерската столова. Когато китаецът отвори вратата, Елена видя дълга опашка навъсени мъже с канчета в ръце, които чакаха да получат храната си.

— Само по един черпак на човек — изсумтя Стрелников, когато първият моряк протегна канчето си.

Елена изпълни нареждането му и остана ужасена, когато готвачът пусна по една пържена риба в канчето със супата. Само един член на екипажа я поздрави с топла усмивка и дори й каза «благодаря» на родния й език.

След като Елена сервира на всички — общо двайсет и трима души — готвачът се върна при печката и започна да пържи една по една трите най-големи риби, след което ги сложи в чиниите за офицерите. Линг подбра най-малките картофки за гарнитура, сложи чиниите на таблата и ги изнесе от камбуза.