Джеффри Арчер - Ези печели

Кормчията зад руля изобщо не ги погледна, но един по-възрастен мъж с тъмносиня униформа с четири златни нашивки на единия ръкав на двуредната си куртка се обърна към пътниците без билет и каза:

— Добре дошли на борда, мисис Карпенко. Как е името на момъка?

— Саша, сър — отвърна Александър.

— Не ме наричай сър. По-добре мистър Питърсън или капитане. Е, мисис Карпенко, брат ви ми каза, че сте отлична готвачка, така че да видим дали не е преувеличил.

— Тя е най-добрата готвачка в Ленинград — каза Саша.

— Нима? А ти какво ще предложиш, млади момко? Защото това не е увеселително пътешествие. Всеки на борда трябва да работи.

— Той може да сервира — каза Елена, преди Саша да успее да отговори.

— Значи ще е за първи път — рече капитанът.

Определено, помисли си Саша, който никога през живота си не беше стъпвал в ресторант и рядко се навърташе в кухнята, освен ако не трябваше да разчисти масата и да измие чиниите след вечеря.

— Матюс, каютата до тази на Фъргал свободна ли е? — попита капитанът.

— Да, капитане, но едва ли ще побере и двамата.

— Тогава сложи момъка при Фъргал. Той може да спи на горното легло, а майка му да се шири в свободната каюта. След като разопаковат багажа си — добави той, като погледна малкото куфарче, — ги заведи в камбуза и ги представи на готвача.

Саша забеляза, че думите на капитана предизвикват усмивката на кормчията, макар че той продължаваше да гледа право напред.

— Слушам, капитане — каза Матюс и без нито дума повече поведе подопечните си обратно по спиралната стълба към главната палуба. Саша отново погледна към далечния хоризонт, но от Ленинград вече нямаше и следа.

Последваха Матюс по палубата и се спуснаха по още по-тясно стълбище в недрата на кораба. Водачът им ги поведе по слабо осветен коридор и спря пред две съседни каюти.

— Тук ще спите по време на плаването.

Елена отвори вратата на своята каюта и погледна люлеещата се крушка, която хвърляше слаба светлина в тясното помещение. Ритмичното бумтене на двигателя гарантираше, че въпреки че не беше спала през изминалата седмица, няма да мигне и през следващата.

Матюс отвори съседната каюта. Саша влезе вътре и видя две легла едно над друго: заемаха почти цялото пространство.

— Ти ще си отгоре — каза Матюс. — Ще се върна след половин час, за да ви заведа в камбуза.

— Благодаря — каза Саша и веднага се качи на горното легло. Не беше по-добро от леглото му в Ленинград. Неволно се запита дали е избрал правилния контейнер.

— Слушайте внимателно, защото няма да повтарям — извика някой.

Всички зарязаха работата си и се обърнаха към готвача, който стоеше в центъра на камбуза с ръце на кръста.

— Имаме на борда дама, която ще работи с нас. Мисис Карпенко е професионален готвач с богат опит, така че ще се отнасяте към нея с уважението, което заслужава. Ако някой от вас прескочи границата, ще му клъцна стъпалото и ще го хвърля на чайките. Ясно ли се изразих?

Последвалият нервен смях показа, че се е изразил съвсем ясно.

— Синът й Саша — продължи готвачът, — който също пътува с нас, ще помага на Фъргал в трапезарията. Така, сега всички на работа. След два часа имаме вечеря за сервиране.

Кльощав блед младеж с рижава коса застана пред Саша и каза:

— Аз съм Фъргал. — Саша кимна, без да отговаря. Младежът сложи ръце на кръста си. — А сега слушай внимателно, защото няма да повтарям. Аз съм стюардът на готвача и можеш да се обръщаш към мен със сър.

— Да, сър — покорно отвърна Саша.

Фъргал избухна в смях и стисна ръката на новобранеца си.

— Хайде с мен, Саша.

Саша тръгна след него към най-близката стълба и попита:

— И какво трябва да правя?

— Каквото ти се каза — отвърна Фъргал, когато стигна горното стъпало. — Работата ни е да сервираме на пътниците в трапезарията.

— Значи на кораба има пътници?

— Само дузина. Корабът е товарен, но ако има повече от дванайсет пътници, го регистрират като пътнически. Компанията притежава два океански лайнера, но ние сме част от товарния й флот — добави той, докато отваряше една врата, водеща в помещение с три големи кръгли маси, всяка с по шест стола.

— Но местата са осемнайсет — каза Саша. — Ти каза…

— Виждам, че съобразяваш бързо — ухили му се Фъргал. — Освен дванайсетимата пътници има шестима офицери, които също се хранят в трапезарията на отделна маса. И тъй, първата ни работа — добави той, докато отваряше един голям шкаф и вадеше три покривки, — е да наредим масите за вечеря.