Джеффри Арчер - Ези печели

Саша никога досега не беше виждал покривка и загледа как Фъргал вещо ги мята върху масите. След това стюардът се върна при шкафа, извади комплекти прибори и започна да ги нарежда.

— Стига си стоял и зяпал. Ти си ми помощник, а не пътник.

Саша грабна някакви ножове, вилици и лъжици и започна да подражава на наставника си, който внимателно ги провери, за да е сигурен, че са подредени както трябва.

— А сега най-важното, за което ще отговаряш — каза Фъргал, след като добавиха по две чаши към всеки комплект и солници и купички с пипер в средата на всяка маса. — Ще поемеш тъпия сервитьор.

— Какво е тъп сервитьор?

— Ти. Но за щастие имаме и по-полезен екземпляр ето там. — Фъргал отиде в другия край на помещението и отвори малка преграда в стената, зад която имаше лакирано сандъче с две лавици и дебело въже от едната страна. — Това се спуска долу до кухнята — каза той, отпусна въжето и сандъчето изчезна. — Когато всичко е готово, ще го издърпаш с първото ястие и ще го сложиш на бюфета, за да мога да го сервирам. Няма да говориш с никого, освен ако не те заговорят, при това само ако ти зададат въпрос. Винаги се обръщай към гостите със «сър» или «мадам». — Саша само кимаше. — Така, а сега да ти намерим подходящо сако и панталон по мярка. Не можеш да се явиш тук като някакъв изхвърлен на брега корабокрушенец, нали?

— Може ли един въпрос? — попита Саша.

— Щом се налага.

— Откъде си?

— От Изумрудения остров — отвърна Фъргал.

Но Саша така и не го разбра.

Готвачът погледна Елена, която приготвяше сос, и каза:

— Бива те. Имаш опит. Когато приключиш, приготви зеленчуците, а аз ще се заема с основното ястие. — Погледна закаченото на стената меню. — Агнешки котлети.

— Да, сър — каза Елена.

— Казвай ми Еди — каза той и отиде при хладилника, за да извади агнешкия врат.

След като Елена приготви зеленчуците и ги подреди в отделни блюда, Еди ги прегледа.

— Добре че ще ни напуснеш, когато пристигнем в Саутхамптън. Иначе можеше да ми се наложи да си търся работа.

«Аз ще си търся работа», помисли си Елена, но вместо това попита само:

— А сега какво да правя?

— Извади пушената сьомга от хладилника и приготви осемнайсет порции. След като приключиш, сложи ги в тъпия сервитьор, натисни звънеца и ги прати горе на Фъргал.

— Тъпия сервитьор ли? — объркано повтори Елена.

— А, поне едно нещо, което не знаеш. — Той се усмихна, отиде при голямата квадратна дупка в стената и й обясни какво и как се прави.

Избръмча звънец.

— Първото ястие се качва — каза Фъргал и след секунди се появиха шест чинии с пушена сьомга. Саша ги сложи на бюфета и прати тъпия сервитьор обратно долу. Докато вземаше последните три чинии, вратата се отвори и в трапезарията влязоха двама елегантно облечени офицери.

— Мистър Рейнълдс, главният машинист — прошепна Фъргал. — И ковчежникът, мистър Халет.

— А този кой е? — попита мистър Рейнълдс.

— Саша, новият ми помощник — отвърна Фъргал.

— Добър вечер, Саша. Мисля, че трябва да благодарим на теб за шестте кашона водка, които със сигурност ще бъдат оценени по достойнство от матросите.

— Да, сър — каза Саша.

Вратата се отвори отново и пътниците започнаха да влизат един по един и да заемат местата си.

Саша непрекъснато дърпаше и спускаше въжето и разтоварваше съдържанието на сандъчето върху бюфета. Фъргал сервираше на петнайсетимата мъже и трите жени с небрежен чар, за който готвачът обясни на Елена, че се дължал на редовното целуване на Обаятелния камък [2] Камъкът от Бларни — варовиков блок от стената на крепостта Бларни в Ирландия. Вярва се, че който го целуне, става обаятелен и сладкодумен. — Б.пр. .

След час, когато и последният гост си тръгна, Саша се строполи в най-близкия стол.

— Изтощен съм!

— Още не си — разсмя се Фъргал. — Сега трябва да почистим и да наредим масите за закуска. Като начало можеш да изсмучеш килима.

— Да изсмуча килима ли?

Фъргал му направи кратка демонстрация с една странна машина и се зае с масите. Саша беше запленен от прахосмукачката, но не искаше да признае, че никога не е виждал подобно нещо — макар че това ясно си личеше от начина, по който блъскаше четката в краката на столовете и масите. Фъргал го остави да свикне с нея, докато приготвяше осемнайсетте места за закуска.

— Това е за днес — каза той. — Можеш да се разкараш.

Саша се върна в спалното отделение и почука на вратата на майка си. Изчака, докато не чу «Влез». Веднага забеляза, че тя е разопаковала куфара и кутията за обяд. Освен това помещението изглеждаше доста по-подредено отпреди.