Патриция Корнуэлл - Легло от кости

— Разбирам те напълно, Луси. Но това е единственият начин, чрез който много хора, било то полиция или семейства, могат да се свържат с мен, без да знаят директния ми адрес в КЦК. Те изпращат нещо важно и аз не мога да допусна то да отиде като спам.

— Лошо е, че ти си го отворила първа — каза Луси.

— Разбира се, обикновено Брайс би го направил, преди ти да имаш тази възможност.

— Доволна съм, че не го е направил — моят началник на администрацията е много чувствителен и крайно гнуслив.

— Да… А той не го е направил, понеже се е връщал от командировка. Нямаше ги цяла седмица — обяви Луси, сякаш таймингът не е съвпадение.

— Да не би да се безпокоиш, че подателят на имейла знае какво става в КЦК?

— Да, безпокоя се.

Тя се плъзна на стола до мен, напълни отново малките като напръстници чаши и аз долових парфюма й с аромат на пресен грейпфрут. По него винаги разбирах кога племенницата ми е била преди мен в асансьора или някоя стая. Мога да затворя очи и да разпозная специфичния аромат навсякъде.

— Ще бъде глупаво да не разглеждаме възможността, че някой се занимава с нас и с всичко, което правим — каза тя. — Някой, обичащ сложните игри, който се смята за по-умен от Бог. Някой, който получава удовлетворение от това да травматизира хората и да се гаври с тях.

Сега вече нямам съмнение защо е душила из офиса ми тази сутрин. Вманиачена е да се грижи за мен, да ме пази и да бди. Още откакто проходи Луси непрестанно изискваше моето внимание и зорко ме наблюдаваше.

— Да не се безпокоиш, че е замесен Марино? Че ме шпионира или се опитва по някакъв начин да ме нарани? — попитах и влязох в имейл акаунта си.

— Няма никакво съмнение, че той прави глупости — каза тя, сякаш имаше предвид конкретни случаи. — Но му липсват знанията, а и какъв мотив би имал? Отговорът е: никакъв.

Превъртях съдържанието на моята входяща поща в търсене на имейл от Брайс или помощник-прокурора Дан Стюард, като продължавах да се надявам, че присъствието ми в съда няма да бъде наложително.

— Нещо за изчистване на изображението? Може би все пак е възможно да се разбере кой е на скутера…?

— Забрави — късо отсече Луси.

— Това е просто нелепо.

Имаше времена, когато докладът ми за аутопсията беше достатъчен за защитата и появата ми в съда не беше нито наложителна, нито дори желателна, но след решението на Върховния съд по делото Мелендес-Диас животът на всички експерти криминолози в Америка се вгорчи. Чанинг Лот искаше да се изправи очи в очи със своя обвинител. Индустриалецът милиардер бе обвинен в убийството на считаната за мъртва негова съпруга, заради предполагаемото наемане на платен убиец, и бе пожелал да се наслади на компанията ми този следобед в два часа.

— Каквото виждаш в онова видео, е всичко, което някога ще видиш — изпразни с една глътка чашата си Луси. — И никога няма да стане по-добро.

— Сигурни ли сме, че няма някакъв по-добър софтуер от онзи, който използваме тук в КЦК?

— По-добър от онова, което аз сама съм създала? — Тя стана и се приближи до екрана на компютъра ми. — Нищо не може да се конкурира с нашия. Проблемът е, че видеообектът е горещ .

Тя щракна с мишката, за да ми покаже. На показалеца си отскоро носеше масивен златен пръстен, а на китката имаше стоманен хронограф. Спря на пауза възпроизвеждането в момента, когато се показа фигурата без лице, и ми обясни, че е снела клипа в няколко слоя, след което е коригирала яркостта, използвала е филтри за остротата, но всичко се е оказало безполезно.

— Операторът е снимал право срещу слънцето — обясни ми тя, — и нищо не е в състояние да възстанови изгорелите части. Единственото, което ни остава, е да подозираме кой е човекът на скутера въз основа на контекста и обстоятелствата.

„Подозираме“ обаче бе твърде неудовлетворително и аз отново пуснах клипа, за да се върна на участъка от реката, намиращ се на един час път със скутер от голия хълм, където американската палеонтоложка доктор Ема Шуберт е провеждала разкопки с колеги от Университета на Албърта, когато преди почти девет седмици е изчезнала. Според дадените пред полицията показания, тя била видяна за последен път на 23 август около десет часа вечерта, когато вървяла сама през горист район на лагера при Пайпстоун Крийк, на път за караваната й след вечеря в столовата. На следващата сутрин вратата й била разтворена, а от нея нямало и следа.

Когато снощи разговарях със следовател от Кралската канадска конна полиция [2] Кралска канадска конна полиция (Royal Canadian Mounted Police или RCMP) — официалното название на полицейските служби в Канада — Б.пр. , ми казаха, че няма следи от борба и нищо, което да подсказва, че Ема Шуберт може да е била нападната в караваната си.