Патриция Корнуэлл - Легло от кости

— Нещо се е случило — разнесе се гласът на Луси от банята. — Нечие ухо е било отрязано. Освен ако е фалшиво.

Ушната мида изглеждаше чисто отрязана от съединителната тъкан със слепоочния мускул.

Бях увеличила изображението, доколкото бе възможно, без да го размивам, и видимите краища на раната на среза изглеждаха равни и добре оформени. Не забелязвах избледняване или някакъв намек, че срязаната тъкан е била натискана надолу или омекнала, което би могло да се очаква при отрязване дълго след смъртта, ако например ухото е било отделено от балсамирано тяло или от труп за аутопсия от студенти по медицина. Онова, което виждах, не оставяше у мен подобно впечатление. Ухото и кръвта по вестника не изглеждаха стари.

Ухото като орган не е особено наситено с кръвоносни съдове и не е чак толкова невъобразимо някой да го е отрязал преди или след аутопсия и да го е държал седмици наред в хладилник. Така то би могло да изглежда достатъчно свежо на снимката и за мен да бъде невъзможно да определя дали нараняването е станало докато жертвата е била жива, или след това.

Казано с други думи, изображението беше неадекватно за моите цели и аз обясних това на Луси. Трябваше да изследвам самото ухо, да анализирам среза, да пусна снетата ДНК в националния ДНК индекс, както и в комбинираната система за индексиране на ДНК, за да проверим дали профилът нямаше да се окаже евентуално свързан с криминално досие.

— Вече намерих нейни съвсем нови снимки, включително няколко от това лято, докато е работила в Албърта — съобщи ми Луси от банята и ние продължихме да си говорим достатъчно високо, за да се чуваме. — Но очевидно няма как да направим точно съответствие. Налага се да внеса корекции за размера например и да избера подходящ ъгъл на заснемане. Добрата новина е, че няма основание за изключване, което може да се приеме, че донякъде ни помага.

Луси обясни, че е сравнявала изображението със снимки на Ема Шуберт и се е опитала да наложи изрязаните от снимките части с ухото на Ема с полученото изображение. Само че не можехме нито да изключим, нито да потвърдим съответствие.

— Ще ти изпратя файла — добави тя. — Можеш да покажеш сравненията на участниците в срещата.

— Ти няма ли да се върнеш до пет?

— Не знаех, че съм поканена.

— Естествено, че си поканена.

— И кои са останалите?

— Двама агенти от бостънското управление. Дъглас, мисля… — Имах предвид Дъглас Бърк, агент на ФБР. — Не съм сигурна кой още. И Бентън.

— В такъв случай съм заета — зави Луси. — Няма да стане, ако тя присъства.

— Ще бъде много добре, ако дойдеш. Какво й има на Дъглас…

— Нещо… Не, благодаря.

Изгонена както от ФБР, така и от БАТО [1] БАТО (от ATF — Bureau of Alcohol, Tobacco, and Firearms) — Бюро по контрола над производството и разпространението на алкохолни напитки, тютюневи изделия и огнестрелни оръжия — Б.пр. , в ранната си кариера на служител в правоохранителните органи чувствата на племенницата ми по отношение на „федералните“ не бяха доброжелателни, което понякога ме поставяше в неловко положение. Съпругът ми бе аналитик на криминални разузнавателни данни във ФБР — „профайлър“, а аз имах специален статут от запаса към Министерството на отбраната, или както сега им казваха „резервист“. И двамата бяхме част от онова, което тя не уважаваше и презираше.

Казано с други думи, Луси Фаринели, единствената ми племенница, която бях отгледала като собствена дъщеря, вярваше, че правилата се отнасят за простосмъртните. Самата тя бе непокорен федерален агент и технически гений, а животът ми без нея би бил празен и безсмислен.

— Имаме работа с доста умен тип — излезе тя най-сетне от банята, носейки две малки чаши и малка каничка.

— Значи работата е лоша — констатирах аз. — Ти рядко смяташ някого за умен.

— Хитър, умен за някои неща, но и прекалено самодоволен, за да осъзнае колко много не знае.

Наля кафето — силно и сладко, със светлокафява пяна отгоре — неин навик от годините й в местния офис на БАТО в Маями, преди да се забърка в „лоша стрелба“.

— Това BLiDedwood е доста прозрачно — тя постави до клавиатурата ми чашката и каната.

— Не и за мен.

— Били Дедуд — подсказа ми тя.

— Окей — оставих думите й да проникнат в съзнанието ми. — И все пак…?

Луси заобиколи бюрото откъм моята страна и чукна върху гранитния плот, „събуждайки“ двата дисплея зад мен. На тях се материализираха скрийнсейвъри в живо червено, златно и синьо, показващи едно до друго логото на КЦК и КВМЕ и карти за игра, демонстриращи двойка чифтове от аса и осмици — прословутата „ръка на мъртвеца“, уж държана от Дивия Бил Хикок по време на играта на покер през 1876 година, когато бил застрелян.