Е. Локхарт - Истинска измама

Двете обърнаха гръб на гледката и влязоха обратно вътре. Мезонетът на семейство Соколов беше зашеметяващо луксозен и модерен, но и претъпкан с купчини книги, списания и най-различни дребни сувенири. Подовата настилка във всички стаи беше от бяло дърво. В кухнята се трудеше готвачът им, а масата в трапезарията бе отрупана с ненужна поща, пластмасови шишенца с хапчета и пакетчета сухи кърпички. Холът беше обзаведен с два огромни дивана, които се явяваха централен акцент на помещението. До единия от двата беше поставен апарат за изкуствено дишане.

Гил Соколов не стана, когато Джул влезе в стаята след Пати. Беше едва на петдесетина години, но от двете страни на устните му се бяха врязали болезнени бръчки, а кожата на шията му висеше отпусната. Чертите на лицето му бяха източноевропейски, а косата му бе гъста, къдрава и посивяла. Носеше анцуг и сива тениска. Бузите и носът му бяха осеяни със спукани капиляри. Наведе се напред бавно, като че движението му причиняваше болка, и стисна ръката на Джул. После й представи двете шишкави бели кучета: Снежна топка и Снежен човек. Запозна я и с трите котки на Имоджен.

След това отидоха да вечерят в официалната трапезария — Гил влачеше крака бавно, а Пати вървеше редом до него. Готвачът подреди купите и платата с храна и излезе. Ядоха малки агнешки котлети и ризото с гъби. Гил помоли да му донесат апарата за изкуствено дишане по средата на вечерята.

Докато хапваха сирената от предястието, разговаряха за кучетата, които бяха нови.

— Съсипаха ни живота — каза Пати. — Ходят по голяма нужда където им падне. Гил им позволява да го правят дори на терасата. Представяш ли си? Излизам навън сутринта и заварвам някое вонливо кучешко ако.

— Скимтят да ги пусна, преди да си станала — каза Гил без капка разкаяние, отмествайки маската настрани, за да може да говори. — Какво да сторя?

— И после трябва да пръскаме с белина. Навсякъде по дъските има петна. Отвратително е. И все пак, когато обичаш някое животно, нямаш друг избор. И го оставяш да ака на терасата, предполагам.

— Имоджен все водеше бездомни котки у дома — каза Гил. — Когато беше в гимназията, у нас се появяваше по някое ново коте на всеки два-три месеца.

— Някои не оцеляха — допълни Пати. — Тя ги намираше на улицата, най-често с котешки бронхит или някое друго заболяване. Накрая умираха, мънички и жалки, а сърцето на Ими се разбиваше на парченца всеки път. После тя постъпи във „Васар“, а тези тримцата заживяха при нас. — Пати погали едната котка, която тъкмо минаваше под масата, и додаде: — Само ни създават неприятности и не изпитват и капка угризения.

Като всяко препатило момиче от „Грийнбрайър“, Пати разполагаше с богат запас истории за ученическите си години.

— Бяхме длъжни да носим чорапогащници или чорапи до коляното с униформите, и то по всяко време на годината — разказваше тя. — Беше толкова неудобно през лятото. Когато бях в гимназията, тоест в края на седемдесетте години, някои от нас ходеха без бельо, за да не се сварят съвсем. С чорапи до коляното, но без бельо! — Тя потупа Джул по рамото и продължи: — Ти и Ими извадихте късмет, задето промениха униформите. Занимавала ли си се с музика, докато беше там? Звучеше така ентусиазирано, когато говореше за Гершуин онзи ден.

— Малко.

— Помниш ли зимния концерт?

— Да.

— Все едно и сега ви виждам с Имоджен, застанали една до друга. Бяхте най-дребните момичета от всички девети класове. Пяхте коледни песни, а онова момиче Карауей изпълни солото. Сещаш ли се?

— Разбира се.

— Украсили бяха тържествената зала за празниците със светлини и елха в единия ъгъл. Имаше и менора, естествено, но това си беше чисто лицемерие — каза Пати. — О, по дяволите! Ще взема да се разплача сега, припомняйки си Ими в онази синя кадифена рокля. Купих й празнична рокля специално за концерта — тъмносиня, с V-образни шарки по предната част.

— Ими ме спаси през първия ми ден в „Грийнбрайър“ — каза Джул. — Някой ме блъсна, докато чаках на опашка в столовата, и поля цялата ми блуза със сос за спагети. И ето ме мен — омацана пред всички онези лъскави момичета в безупречни дрехи, които при това вече се познаваха от предишните години.

Историята се нижеше плавно. Пати и Гил бяха добри слушатели.

— Как можех да седна до когото и да било, след като цялата бях покрита с яркочервен като кръв сос?!

— О, горкото картофче.

— Ими веднага се запъти към мен. Взе подноса от ръцете ми. Представи ме на всичките си приятели и се престори, че не вижда лекетата по блузата ми, затова и те се престориха, че не ги забелязват. И това беше — каза Джул. — Тя беше сред любимите ми хора, но спряхме да поддържаме връзка, след като се преместих.