Е. Локхарт - Истинска измама

Тя не млъкваше и продължаваше да бърбори и бърбори. Вдигна телефона си, за да покаже снимката на късметлията — ухилен на фона на някаква ски писта.

— Адски е сладък! — одобри Джул, а ръката й се плъзна в чантичката на Шана, извади портфейла й и го пусна в собствената си чанта. — Паоло, гаджето ми, в момента прави околосветско пътешествие сам. Сега е във Филипините. Направо да не повярваш, а? Та аз дойдох тук с една приятелка. Трябва да си намеря някого, който иска да се кротне и да се задоми, а не да обикаля по света, а? Ако искам сватба.

— Ако това искаш — каза Шана, — определено можеш да го постигнеш. Няма невъзможна цел, стига наистина да вярваш в нея. Необходимо е само да се молиш и да си представяш как вече си успяла… един вид.

— Да, да медитираш и да си представяш целта си — поясни една от шаферките. — Ходихме на курс по медитация. Наистина работи.

— Та слушайте — каза Джул, — дойдох, защото имам нужда от телефон, и исках да ви помоля да ми услужите. Батерията на моя е изтощена. Става ли?

Шана й подаде своя и Джул пусна съобщение до произволно набран номер: „Среща в 10:15 в „Чийзкейк Фактъри“. Сетне го върна на Шана с думите:

— Благодаря. Ще бъдеш най-красивата булка на света.

— Ти също, милинка — отвърна Шана. — Стискам палци да е скоро.

Шаферките й помахаха за довиждане. Джул от своя страна също отговори с помахване и изчезна между редиците ротативки към асансьорите.

Веднага щом вратите на асансьора се затвориха и тя остана сама, свали перуката. След това изрита високите обувки, извади свободен спортен панталон и кецове от чантата си, нахлузи панталона над късата черна рокля и обу кецовете. Перуката и обувките на токчета изчезнаха в чантата. Накрая облече някакъв суитшърт с цип. Миг по-късно пристигна на десетия етаж на хотела и вратите се отвориха.

Джул не слезе. Асансьорът пак тръгна надолу, а тя извади влажна кърпичка, отлепи изкуствените си мигли и изтри гланца си за устни. После отвори портмонето на Шана, взе шофьорската й книжка и го пусна на пода.

Щом вратите се отвориха, тя вече беше друг човек.

След четири казина по-нататък по булеварда Джул се зае да разглежда ресторантите и подмина шест, докато не откри подходящия. Там си поръча кафе и заговори една самотна студентка, която тъкмо застъпваше нощната си смяна като сервитьорка. Ресторантът беше обзаведен в стила на класическите закусвални от петдесетте. Момичето бе дребно, с лунички и меки кестеняви къдрици. Носеше рокля на точки и престилка с дантели по ръбовете. Когато група пияни мъже нахълта в заведението и започна да подвиква нещо за бира и хамбургери, Джул остави парите за храната си на тезгяха и се шмугна в кухнята. Грабна най-женствената раница от закачалката на стената и излезе от задния вход, който водеше към коридора за доставки на казиното. После притича надолу по стълбите и се озова на уличката отзад, където наметна раничката на гръб и си проправи път към скупчилите се хора, които чакаха на опашка пред някакво шоу с фокуси.

Когато вече се бе отдалечила достатъчно, се разрови из раницата. В малкия джоб имаше паспорт. Беше на името на Аделейд Бел Пери, двайсет и една годишна.

Извадила бе късмет. Допуснала беше, че може да й се наложи да търси дълго, преди да открие подходящ паспорт. Ала й беше жал за Аделейд, ето защо извади паспорта от раницата и я предаде заедно с останалото й съдържание в едно гише за загубени вещи.

Връщайки се на булеварда, откри някакъв магазин за перуки, както и други два за дрехи. Напазарува необходимото и на следващата сутрин вече бе повторила схемата с още две казина. Дегизирана с къдрава руса перука и оранжево червило, тя сви шофьорската книжка на Дакота Плезънс, висока метър и петдесет и седем. С черна перука и сребристо яке пък задигна паспорта на Доротея фон Шнел от Германия, метър и шейсет.

В осем сутринта Джул отново носеше спортния панталон и кецовете, а гримът беше изтрит от вече чистото й лице. Хвана такси до хотел „Рио“ и се качи с асансьора до покрива. Чела беше за клуб „Вуду“, който се намираше на петдесет и първия етаж.

Когато битката приключи и нашият велик бял хетеросексуален екшън герой се е измъкнал жив от своето епично премеждие, той отива някъде високо над града — на място, от което се открива величествена гледка. Железният човек, Спайдърмен, Ватман, Върколака, Джейсън Борн, Джеймс Бонд — всички го правят. Героят отправя взор към цялата красота и болка, стаени в блещукащите светлини на големия град. Мисли за своята специална мисия, за своите уникални таланти, за силата си, за необичайния си, изпълнен с битки живот, за всички жертви, които е трябвало да направи в негово име.