Е. Локхарт - Истинска измама

Джул си наметна една зелена жилетка и вдигна куфара си.

— Не се безпокой за мен. Добре съм, честно.

И се отправи към вратата, повличайки куфара след себе си, но с леко олюляване, тъй като още не бе съвсем свикнала с обувките.

— Добре ли си? — поинтересува се жената.

— О, да.

— Трудно е да си жена понякога.

— Да, доста е зле. С изключение на грима — каза Джул.

След това бутна вратата и излезе, без да поглежда назад.

Щом като прибра куфара си в едно от шкафчетата за общо ползване на автогарата, Джул нарами голямата си ръчна чанта и взе такси до булевард „Лае Вегас“. Беше уморена — не бе съумяла да заспи по време на пътуването в автобуса, пък и още не беше свикнала с часовата разлика.

Казиното бе окъпано в светлината на неоновите лампи, полилеите и блясъка на игралните автомати. Джул подминаваше мъже, облечени в спортни фланелки, пенсионери, забавляващи се момичета и дори голяма група библиотекари със значки от някаква конференция. Отне й два часа разхождане насам-натам, но най-после намери онова, което търсеше.

Около редица ротативки с образа на Ватман се бе скупчила групичка жени, които явно си изкарваха просто невъобразимо добре. Държаха ледени напитки в ръка, лилави на цвят и гъсти. Някои от тях явно бяха американки от азиатски произход, останалите няколко — бели. Очевидно ставаше въпрос за моминско парти, а бъдещата булка бе идеална — точно такава, каквато й трябваше на Джул. Беше дребничка и бледа, със силни на вид рамене и леки лунички, като нямаше начин да е на повече от двайсет и три. Светлокестенявата й коса бе вдигната на опашка и беше облякла яркорозова рокля с бял шарф, отрупан с лъскави камъчета и с надпис „Бъдеща булка“. От лявото й рамо се полюшваше миниатюрна тюркоазнозелена чантичка с множество ципове. Навела се беше над машините и наблюдаваше как приятелките й играят, подвиквайки възторжено от време на време. Явно й бе приятно да се радва на специалното внимание на всички наоколо.

Джул се приближи към групичката и заговори с дълбок южняшки акцент, точно като от Алабама.

— Извинявайте, ама да имате… Ами, на телефона ми му падна батерията, а трябва да пиша на една приятелка. Последно я видях на суши бара, ама после се заиграх и изведнъж — хоп! Минали три часа, а от нея ни следа.

Шаферките се обърнаха към нея.

Джул се усмихна.

— А, някой ще се омъжва ли?

— Тя. В събота! — извика една от жените, прегръщайки булката.

— Ура! — възкликна Джул. — Как се казваш?

— Шана — отвърна булката.

Двете бяха еднакво високи, но Шана носеше обувки на нисък ток, затова Джул се извисяваше леко над нея.

— Шана Дикси, която скоро вече ще е Шана Макфетридж! — нададе писък една от шаферките.

— Уха — каза Джул. — Имаш ли рокля?

— Разбира се — отговори Шана.

— Не става дума за ласвегаска сватба — намеси се една шаферка. — Ще е в църква.

— Откъде сте? — попита Джул.

— От Такома. Във Вашингтон. Знаеш ли го? Тук сме само за…

— Планираха цял уикенд за мен — прекъсна я Шана. — Пристигнахме на летището тази сутрин и веднага отидохме на спа и на маникюр. Виж, сложиха ми от този с гела. После дойдохме в казиното, а утре ще идем да видим белите тигри.

— А каква е роклята ти? Булчинската, искам да кажа.

Шана стисна Джул за ръката.

— Направо убийствено красива. Кара ме да се чувствам като принцеса, толкова е хубава.

— Може ли да я видя? На телефона ти? Не вярвам да нямаш снимка — рече Джул, след което покри уста с ръка и наведе глава позасрамено. — Малко съм вманиачена на тема булчински рокли, нали се сещаш? Още откакто бях мъничка.

— Много ясно, че имам снимка — откликна Шана, разкопча чантата си и извади телефон със златист калъф.

Подплатата на чантата бе розова. Вътре се забелязваха портмоне от тъмнокафява кожа, два тампона в целофанени обвивки, пакетче дъвка и червило.

— Я да видя — каза Джул и пристъпи до Шана, за да надникне към екрана на телефона.

Шана запревърта снимките. Куче. Ръждясала мивка. Бебе. Пак същото бебе.

— Това е синът ми Деклън. На осемнайсет месеца е.

Дървета около някакво езеро.

— Ето я.

Роклята беше дълга и без презрамки, леко набрана около бедрата. На снимката се виждаше как Шана позира с нея в магазин, пълен с още булчински рокли.

Джул ахна възхитено.

— А може ли да погледна годеника ти?

— И още как. Предложението му беше направо върхът — добави Шана. — Скрил беше пръстена в една поничка. В момента следва право. Никога няма да ми се наложи да работя, освен ако не пожелая.