Е. Локхарт - Истинска измама

Бледият и слаб Форест спадаше към категорията кльощави мъже, които се усещаха неудобно в компанията на жени, по-мускулести от тях. Ставите му като че ли бяха необичайно хлабаво захванати, а плетената гривна на лявата му китка изглеждаше мръсна. Завършил бе „Йейл“ със специалност „световна литература“. Обичаше хората да са наясно с този факт и често го споменаваше в разговор. Носеше малки очилца и се опитваше да си пусне брада, която така и не успяваше да се оформи напълно, а косата му бе вдигната на малък кок на темето. Беше на двайсет и две и работеше върху романа си.

Точно сега четеше книга, преведена от френски език. Албер Камю. Произнасяше името „Камуу“. Излегнал се бе на дивана — не просто седнал — и беше по суитшърт и боксерки.

Форест беше дошъл в апартамента заради смъртта на Ими. Заявил беше, че иска да спи на разтегателния диван, за да е близо до нещата й. Джул го бе заварвала повече от веднъж да вади дрехи от гардероба й и да заравя нос в тях. На няколко пъти ги бе окачвал на рамките на прозорците. Беше открил старите книги на Имоджен — ранни издания на „Панаир на суетата“ и други викториански романи — и ги бе натрупал до леглото си, сякаш имаше нужда да ги гледа, докато не заспи. Освен това оставяше седалката на тоалетната чиния вдигната.

Той и Джул се погрижиха да уредят нещата след смъртта на Ими от Лондон. Гил и Пати не можеха да мръднат от Ню Йорк поради здравословното състояние на Гил. Соколови бяха съумели да попречат на вестниците да пишат за самоубийството. Казаха, че не желаят никаква публичност, а и според полицията нямаше основания да се съмняват, че всъщност става дума за нещо друго, освен самоубийство. Въпреки че тялото така и не бе открито, никой не се двоумеше какво се бе разиграло. Ими беше оставила предсмъртна бележка в кутията за хляб.

Всички бяха на мнение, че вероятно е била депресирана. Непрекъснато имаше случаи на хора, които се хвърляха в Темза, осведомиха ги от полицията. Ако човек скочеше, прикрепил към себе си някаква допълнителна тежест — така, както Имоджен бе написала, че ще стори, — не се знаеше колко време ще измине, преди да открият трупа.

В момента Джул седеше до Форест и щракаше с дистанционното на телевизора от канал на канал. Даваха късните предавания по Би Би Си. Двамата бяха прекарали деня в разчистване на кухнята на Имоджен, опаковайки нещата й според молбата на Пати. Задачата беше дълга и емоционална.

— Това момиче прилича на Ими — посочи Форест към една от актрисите на екрана.

Джул поклати глава.

— Не мисля.

— Напротив — настоя той. — На мен ми прилича.

— Не и отблизо — възрази Джул. — Просто има къса коса. Хората смятат, че и аз приличам на Ими отдалеч.

Той я погледна право в очите.

— Не приличаш на нея, Джул — каза. — Имоджен бе милион пъти по-красива, отколкото ти някога ще бъдеш.

Джул го стрелна с неприязън.

— Не знаех, че ще си разменяме нападки тая вечер. Малко съм уморена. Не може ли просто да пропуснем, или твърдо си решил да се скараме?

Форест се наведе към нея и затвори томчето на Камю.

— Имоджен давала ли ти е пари назаем? — попита я.

— Не е — отговори Джул честно.

— Искаше ли да спиш с нея?

— Не.

— А спала ли си с нея?

— Не.

— Имала ли е ново гадже?

— Не.

— Има нещо, което не ми казваш.

— Има поне шестстотин неща, които не ти казвам — отвърна Джул. — Защото съм дискретен човек. И приятелката ми тъкмо почина. Тъжна съм и се мъча да се справя с това. Нещо против ли имаш?

— Не — каза Форест. — Но трябва да науча какво се е случило.

— Виж, ако искаш да останеш в апартамента, правилото е следното: не задавай хиляди въпроси за личния живот на Ими. Или за личния живот на Джул. И така ще се спогодим. Бива ли?

Форест заекна от възмущение.

— Правило… ако искам да остана в апартамента ли? Какви ги приказваш?

— Всяко място си има правила. Когато пристигнеш някъде, си длъжен да провериш какви са. Ако си гост например, трябва да проучиш нравите и порядките и да ги се нагодиш към тях. Не е ли така?

— Е, може би ти така правиш.

— Всички така правят. Постепенно усещат колко високо могат да говорят, къде могат да седят, какво могат да си позволят да кажат и какво би било грубо. Нарича се „живот в човешко общество“.

— Не — Форест кръстоса крака нехайно. — Не съм толкова фалшив. Просто върша онова, което ми идва естествено. И Знаеш ли какво? Досега никога не е ставал проблем от това.

— Защото си ти.