Дэвид Линдсей - Без светлина

Калатис предположи, че равнодушието й всъщност е престорено. Навярно беше вбесена. Помисли си, че ако осветлението в колата беше по-силно, той може би щеше да види върху бялата кожа на деколтето й червеникави петна, появяващи се там, когато пламваше от страст. Някога, в Триест, той дебнеше да зърне това фино почервеняване, когато бяха заедно в леглото. Тя винаги така добре се владееше, че той не можеше да разбере какви са чувствата й — сексуалните й контакти, подобно на всичко останало при нея, ставаха така спокойно и хладнокръвно, че не показваха страстта й до последния момент. Отначало това го озадачаваше, защото никога не разбираше дали той се справя и понякога краят съвсем го изненадваше. Докато не откри тайната на почервеняващата й гръд. Тя умееше да овладява всичко, освен тази особена реакция на своето тяло.

— Какво ти е сторил? — попита тя и затвори чантата си.

— Този мъж ли?

Тя кимна.

Панос сложи ръце на волана, изпъна краката си и въздъхна.

— Той е много богат. Има два самолета. Един от тези самолети е бил забелязан там, където не е трябвало да бъде. Той знае, че самолетът е бил на това място. Знае, че не е трябвало да бъде там. — Панос се обърна и я погледна. — Мисля, че е бил нелоялен към мен… както той си умее. — Той се ухили.

Телефонът между тях звънна, преди тя да успее да отговори, и Панос го вдигна.

— Да. — Изслуша нещо за момент. — Благодаря. — Затвори телефона. — Той е с още двама мъже, но току-що е поискал да му донесат сметката.

Тя отвори вратата на мерцедеса и слезе. Частният клуб беше в една стара тухлена сграда, обвита в бръшлян и разположена в залесен парк. Тясната алея нататък беше еднопосочна, водеше откъм единия край към малък паркинг и излизаше от другата страна. Калатис беше паркирал близо до входа на паркинга и тя трябваше да повърви почти петдесет ярда, минавайки под мъждивата светлина на една улична лампа, преди да завие край живия плет до паркираните коли.

Докато я гледаше, Калатис трябваше да си признае, че тя далеч не бе изгубила своя стил или формата си и разбира се, сексапилността си. Макар че той нямаше да й позволи да разбере това. Въпреки страховете й пред застаряването, те всъщност бяха преждевременни, но на него просто му харесваше да вижда как тя се страхува.

На малкия паркинг бяха спрели само шест или седем коли и всъщност там имаше място едва за още толкова. Клубът наистина беше с ограничен достъп. Тя се бе срещала с въпросния мъж на два пъти наскоро, докато бе придружавана от друг, но това беше напълно достатъчно да му направи впечатление, достатъчно да го накара да си мисли за нея, след като си бе тръгнала. Това не би се получило при деветдесет и пет процента от мъжете, които Калатис познаваше, но на средна възраст Толанд беше станал безразсъден в секса. Безотговорен.

Тя почака встрани, в тъмната сянка на едно дърво и когато входната врата на клуба се отвори, се запъти натам. Калатис наблюдаваше с интерес.

Отворила отново чантичката си, тя гледаше вътре в нея, сякаш търсеше нещо, докато се приближаваше към него на слабо осветения паркинг. Той я видя пръв, разбира се, и точно когато тя вдигна глава и затвори чантата си, той й каза нещо и тя се спря. Обърна се и о, да, позна го.

Калатис наблюдаваше езика на жестовете им и схващаше смисъла на техния разговор. Толанд малко се поизправи, поприбра корема си. Какво, за бога, търсите тук?

Тя обясняваше, че е трябвало да се срещне тук с Х, но се били уговорили доста рано вечерта, ала после тя се забавила и не могла да му се обади по телефона, а сега току-що е пристигнала с такси, надявайки се, че може би той е още тук.

Не, няма го тук, казваше Толанд. Тя наклони глава с простодушие разочарование. Той й зададе някакъв въпрос, а тя поклати отрицателно глава и обясни нещо. Той пак й зададе въпрос и махна с ръка към колата си само на няколко фута от тях. Тя отново наклони глава, обмисляйки за момент, докато гледаше към колата, а после кимна с признателност.

Тя го отведе до паркинга на жилищно блокче недалече от клуба, където собствената й кола вече бе тайно паркирана между останалите. Каза му къде да спре, на точно определеното място. Сега вече безсрамно го дразнеше и той бе готов на всичко, само и само да му позволи да си пъхне ръката на още един инч навътре в бикините й. Вместо да се качват в нейния апартамент, предложи тя, защо да не…

Калатис беше режисирал този номер, но нямаше да се получи така добре, ако главната му изпълнителка не беше толкова талантлива. Когато Калатис спря с изгасени фарове на паркинга зад тях, Толанд вече не осъзнаваше нищо, освен постепенно откриващата се непозната плът върху седалката до него.