Стив Бери - Александрийската връзка

Стефани си спомни какво й бе разказал Грийн рано сутринта във вторник.

— Затова са разрушили онези села. Страхували са се. Не са искали да се открие нищо. Нищо, свързано с еврейската Библия.

— И затова сега искат смъртта ти — заяви Диксън. — Защото си вреш носа там, където не трябва. Не искат да рискуват.

Стефани се взря в Космическата зала. Развълнувани ученици разглеждаха изложените ракети. Тя погледна ядосано Диксън.

— Нима правителството ти вярва на тия безумия?

— Затова убиха онези тримата. Затова и Хаддад се превърна в мишена.

Стефани посочи Дейли.

— Той не е приятел на Израел. Иска да използва всичко, до което се добере, за да накара правителството ви да преклони глава.

Диксън се разсмя.

— Стефани, ти май стигна твърде далеч.

— Няма никакво съмнение относно мотивите му.

— Нямаш никаква представа какви са мотивите ми — прекъсна я Дейли с възмущение.

— Знам, че си лъжец.

Дейли я погледна с известна несигурност. Изглеждаше някак объркан, което я изненада, и тя попита:

— Какво всъщност става, Лари?

— Много повече, отколкото можеш да си представиш.

Лисабон, 20:45 ч.

Малоун отстъпи назад в магазинчето, но продължи да държи тримата под око. Напредваха с обиграни движения през долната галерия. Професионалисти. Чудесно.

Той се скри зад една от стъклените витрини до отворената врата и продължи да се взира към вътрешността на манастира. Пам бе до него. Макколъм бе приклекнал зад плота в средата на магазина.

— Те са долу, а ние горе. Май имаме няколко минути. Църквата и галерията са големи. Ще им е нужно време да претърсят всичко. Тези затворени ли са? — попита той Макколъм, сочейки другите стъклени врати, които извеждаха навън.

— Опасявам се, че да. Водят надолу. Така че ги заключват като предпазна мярка.

Позицията им никак не му се нравеше.

— Трябва да се измъкнем оттук.

— Котън — повика го Пам и той насочи вниманието си обратно към горната галерия. Един от мъжете се бе появил на върха на стълбите и започваше да напредва към магазинчето за сувенири.

Макколъм се промъкна зад него и прошепна:

— Скрий я зад касата и иди зад плота.

Всеки, който бе в състояние да простреля двама души в главата и въпреки това да се наслаждава на закуската си, будеше известно уважение. Така че Малоун реши да не спори. Сграбчи ръката на Пам и я отведе до касата.

Видя как Макколъм изважда ножа.

Трите витрини бяха групирани така, че образуваха ниша, достатъчно широка, за да побере Макколъм. Тъмнината щеше да го скрие достатъчно дълго, че да е твърде късно жертвата му да реагира.

Въоръженият мъж приближаваше.

Търпението на Стефани започваше да се изчерпва.

— Какво означава повече, отколкото можеш да си представиш ?

— В правителството има хора, които искат да докажат теорията на Хаддад — каза Дейли.

Стефани си припомни какво бе заявил Дейли на Брент Грийн, когато смяташе, че никой не ги чува.

— Включително и ти.

— Не е вярно.

Тя обаче не бе склонна да му вярва.

— Я стига с лъжите, Лари. Тук си само защото разполагам със средства да те очерня.

Дейли не се впечатли особено.

— Време е да погледнеш истината в очите, Стефани. Нашите хора в медиите ще извъртят каквото и да им поднесеш, така че да го изкарат пълна измислица, изфабрикувани доказателства, съчинени от побесняла служителка, която се опитва да спаси работата си. Естествено, вероятно ще имам известни притеснения, въпроси от страна на пресата, но ти не разполагаш с достатъчно данни, за да ме провалиш, нито мен, нито когото и да било друг. Не съм дал никому нито цент. А онези лобисти? Всички ще започнат да се кълнат в истината. Ще загубиш битката.

— Може и така да е. Но кариерата ти ще приключи.

Дейли сви рамене.

— Такива са рисковете на професията.

Касиопея оглеждаше изложбената зала и Стефани долови безпокойството й. Каза на Дейли.

— Хайде, минавай направо към въпроса.

— Въпросът — подхвана Диксън — е, че искаме всичко това просто да изчезне. Но някой от твоето правителство не желае да ни остави на спокойствие.

— Точно така. Той. — И Стефани посочи Дейли.

Касиопея небрежно се приближи към Лунния модул и тълпата от екзалтирани тийнейджъри, скупчени в подножието му.

— Стефани — каза Дейли, — ти ме обвини за изтичането на информация за Александрийската връзка. Но сама не можеш да различиш приятелите от враговете си. Ненавиждаш правителството. Смяташ президента за идиот. Но има и други, които са далеч по-лоши. Опасни хора.