Стив Бери - Александрийската връзка

— Е, щом сме сами, да говорим тогава.

— Ти си истинска кучка — каза Диксън.

— Чудесно. А сега може ли да стигнем до същността на цялата тази драма?

— Ето накратко — започна Дейли. — Преди трийсет години Джордж Хаддад си четял едно саудитско списание, публикувано в Риад, изучавал названията на разни местности в Западна Арабия и си ги превеждал на староеврейски. Защо се е занимавал с това, нямам никаква представа. На мен ми звучи, като да наблюдаваш как съхне боя по стената. Но му направило впечатление, че някои от местата носят библейски названия.

— Староеврейският е труден език — намеси се Касиопея. — Не съдържа гласни. Трудно се превежда и е пълен с двусмислици. Трябва да си наясно какво правиш.

— Да не си експерт? — попита Диксън.

— Съвсем не.

— А Хаддад определено е експерт — продължи Дейли. — И ето ти проблем. Библейските названия на местата, които забелязал, били концентрирани в ивица, дълга около шестстотин и петдесет километра и широка около сто и петдесет, в западната част на Саудитска Арабия.

— В Асир? — попита Касиопея. — Където е Мека?

Дейли кимна.

— Години наред Хаддад изследвал всякакви територии, но така и не открил подобна концентрация на староеврейски библейски названия където и да било в света, включително и в Палестина.

Стефани започна да проумява. Старият завет бе описание на историята на древните евреи. Тоест, ако названията на местностите в съвременна Западна Арабия, преведени на староеврейски, се оказваха местности, споменавани в Библията, това би могло да има огромни политически последствия.

— Да не би да казваш, че в Светите земи не е имало евреи?

— Естествено, че не — намеси се Диксън. — Там сме били. Казвам само, че според Хаддад Старият завет описва преживяванията на евреите в Западна Арабия. Преди да тръгнат на север към днешна Палестина.

— Библията произхожда от Арабия? — смаяно попита Стефани.

— Може и така да се каже — отговори Дейли. — Заключенията на Хаддад се потвърдили, когато започнал да съпоставя географските дадености. Повече от век археолозите се опитват да открият в Палестина места, които да отговарят на библейските описания. Но нищо не пасва. Хаддад открил, че ако се съпоставят местности в Западна Арабия с преведени на староеврейски наименования, с библейската география, съответствието се оказва смайващо.

Стефани продължаваше да гледа твърде скептично.

— А защо никой друг не го е забелязал? Хаддад едва ли е единственият човек, който знае староеврейски.

— И други са го забелязвали — каза Диксън. — Трима — между 1948 и 2002 година.

Стефани долови категоричността в тона на Диксън.

— Но правителството ти се е погрижило за тях? Затова ли и Хаддад трябваше да умре?

Диксън не отговори.

Касиопея наруши мълчанието.

— Та това пак ни връща до взаимно изключващите се претенции, нали така? Бог дал на Авраам Светите земи. В Битие се казва, че заветът бил предаден чрез Авраамовия син Исаак на всички евреи.

— От векове се предполага, че земята, която Бог очертал на Авраам, лежи в границите на днешна Палестина — каза Дейли. — Ами ако не е било така? Ами ако очертаните от Бог земи са някъде другаде? Някъде далеч от Палестина. Например в Западна Арабия?

Касиопея се подсмихна.

— Вие сте луди. Нима твърдите, че корените на Стария завет са там? В сърцето на исляма? Че в земите на евреите, обещани им от Бог, днес се намира Мека? Преди няколко години шепа ислямски фракции вдигнаха на крак целия свят заради една карикатура на Мохамед. Можете ли да си представите какво ще направят с тази идея?

Дейли не се трогна особено.

— Ето защо саудитците и израелците искаха главата на Хаддад. Той твърдеше, че доказателствата за теорията му можели да се открият в изгубената Александрийска библиотека. И че това му го казал някой си, наречен Пазител.

— Както бил случаят и с другите трима — каза Диксън. — Всеки от тях бил посетен от човек, представил се като Пазител, който им предложил начин да открият библиотеката.

— Че какви доказателства би могло да има там? — попита Стефани.

Дейли очевидно губеше търпение.

— Преди пет години Хаддад обяснил на палестинските власти, че определени древни документи можели да потвърдят заключенията му. Някакъв екземпляр на Стария завет, писан още преди Христа, на оригинален староеврейски, можел да се окаже решаващ. Днес не съществува екземпляр, писан преди десети век. Хаддад знаел от други оцелели източници, че в Александрийската библиотека имало библейски текстове. Откриването на такъв текст би бил единственият начин да се докаже нещо, тъй като саудитците не биха позволили археологически разкопки в Асир.