Стив Бери - Александрийската връзка

Той прочете откъса на глас, след това отбеляза:

— Явно Пазителите са добре информирани.

— И добре планират времето — каза Пам. — От есенното равноденствие са минали две седмици.

Малоун откъсна снимката от книгата и се замисли за последната фраза от указанията.

— Намери мястото, което образува адрес без място, където ще откриеш другото място. Това следва. И е доста по-трудно.

— Котън, не може да не си забелязал връзката.

Така беше и му стана приятно, че и нейният ум работеше.

— Там, където залязващата звезда открива розата, пронизва дървения кръст и превръща среброто в злато. Открий мястото. — Тя посочи снимката от книгата. — Вратата на сакрариума. Витлеем. Рождеството. Намираме се в Белем. Нали помниш какво прочетохме днес в Лондон. Португалската дума за Витлеем. А и какво бе написал Хаддад? Великите приключения често започват с явяването на Господ.

— Май си готова за последния кръг на някое телевизионно състезание — каза той.

Някъде в далечината се чу шум от счупено стъкло.

— Дойде от вътрешността на манастира — отбеляза Макколъм.

Малоун се хвърли към ключа и изгаси халогенните лампи. Тъмнината отново ги погълна и му трябваха няколко минути да привикне към нея.

Нов трясък.

Прокрадна се до отворената врата и успя да проследи посоката, от която идваше шумът. По диагонал от другата страна на манастира, на долното ниво.

Долови някакво движение в полумрака и различи трима мъже, които изникнаха зад други стъклени врати. Всеки бе въоръжен с пистолет. Тримата се пръснаха в долната галерия.

Вашингтон, окръг Колумбия, 14:45 ч.

Стефани подаде билета си на служителя и влезе в Националния музей на въздухоплаването и космоса. Грийн не ги придружаваше, тъй като присъствието на министъра на правосъдието на подобно оживено място нямаше да остане незабелязано. Стефани бе избрала музея заради множеството стъклени стени в сградата, репутацията му на най-посещавания музей в света и изобилието от охрана и метални детектори. Съмняваше се, че на този етап Дейли би предприел нещо официално, което би могло да провокира неудобни за него въпроси, но пък би могъл да доведе Хедър Диксън и новите й съмишленици — арабите.

Тръгнаха между тълпите посетители, хвърляйки по някой поглед из дългата цели три пресечки вътрешност на музея, изградена от стомана, мрамор и стъкло. Таваните се издигаха на близо трийсет метра височина, което му придаваше атмосферата на хангар. Вътре се проследяваше цялата история на въздухоплаването — от полета на братята Райт, през „Духът на Сейнт Луис“ на Линдберг, та чак до космическия кораб „Аполо 11“.

— Много хора — промърмори Касиопея.

Подминаха триизмерно кино с плътна опашка посетители отпред и влязоха в претъпканата Космическа зала. Дейли стоеше до паякообразен Лунен модул в реален размер, показан така, както би изглеждал на луната, а на стълбата му пазеше равновесие един астронавт.

Изглеждаше твърде спокоен, като се имаше предвид положението, в което се намираше. Нито един косъм не стърчеше от обичайната му пригладена с брилянтин прическа.

— Вече си се облякъл — каза тя, когато се приближиха.

— Подцених те, Стефани. Грешката е моя. Няма да я повторя.

— Всичките си придружители ли остави у дома? — Тя знаеше, че Дейли рядко излиза без бодигардовете си.

— Всички освен един.

Той махна с ръка и двете с Касиопея се обърнаха. Хедър Диксън се появи откъм отдалечения край на експонат на „Скайлаб“.

— Сделката отпада, Лари — каза Стефани.

— Нали искаше да научиш повече за Александрийската връзка? Именно тя ще попълни празнините.

Диксън тръгна бавно през тълпата към тях. Група шумни хлапета се приближиха до перилата, които обграждаха Лунния модул. Дейли ги поведе към нея по тясна пътека, успоредна на една от стъклените стени, зад които се виждаше препълненото кафене на музея.

— Все още си мъртва — каза й Диксън.

— Не съм дошла да слушам заплахи.

— А аз дойдох само защото моето правителство ми нареди.

— Хайде да започваме — обади се Дейли.

Диксън извади някакво електронно устройство с размера на мобилен телефон и го включи. След няколко секунди поклати глава.

— Нямат подслушвателни устройства.

Стефани познаваше действието на апарата. Агентите от проекта редовно ползваха такива. Тя грабна детектора и го насочи към Диксън и Дейли.

Отново отрицателен резултат.

Тя го хвърли обратно на Диксън.