Стив Бери - Александрийската връзка

— Не — прекъсна го тя. — Това са фанатици. Верни на партията личности, които години наред си затварят устите. Сега най-после са в положение да предприемат нещо.

— И за момента Израел е на челно място в дневния им ред.

— Да оставим гатанките, Лари. Кажи ми каквото искаш да ми кажеш.

— Зад всичко това стои вицепрезидентът.

Добре ли беше чула?

— Я стига лъжи.

— Има връзки със саудитците. Отдавна го финансират. Не е отскоро в политиката. Няколко мандата в Конгреса, три години министър на финансите, а сега и втората най-висока позиция в държавата. Но той иска най-високия пост и не го крие, а верните му хора са му обещали да издигнат кандидатурата му. Има приятели, които се нуждаят от добри връзки със саудитците и те ще му осигурят парите. С президента не са на едно мнение за Близкия изток. Приближен е на кралското семейство в Саудитска Арабия. Не един път е близал задниците им, и то публично. Но се погрижи те да разберат за Александрийската връзка. Неговият жест на доброжелателство.

Това противоречеше на казаното от Брент Грийн, тъй като министърът лично бе поел вината за изтичането на информация.

Касиопея се завърна.

— Какво има? — попита я Стефани.

— Приключвай тук.

— Проблем ли има?

— Имам лошо предчувствие.

— Прекалено много интриги има в живота ти — подметна Диксън на Касиопея.

— А в твоя — прекалено много лъжи.

Стефани се обърна към Дейли, изпълнена с недоумение и опасения.

— Не каза ли преди няколко минути, че някои хора в администрацията искат да докажат теорията на Хаддад? Сега пък твърдиш, че вицепрезидентът я е предложил на саудитците. Явно искат да се отърват от нея. Кое е вярно?

— Стефани, това, което си взела от къщата ми, може да ме довърши. Работя в сянка. Винаги съм работил по този начин. Но все някой трябва да го прави. Мен ли искаш да спипаш, или този, който действително стои зад всичко това?

Не бе отговорът на въпроса й.

— Искам всички.

— Невъзможно е. Защо поне веднъж не ме чуеш? Ако цял ден налагаш един дънер с брадвата, може и да го пробиеш. Но ако забиеш клин в средата му, постоянно ще се цепи.

— Просто се опитваш да си спасиш кожата.

— Кажи й — каза Дейли на Диксън.

— В правителството ви има вътрешно разцепление. Все още сте наши приятели, но има такива, които искат да променят нещата.

Стефани не беше впечатлена.

— Винаги е било така. Монетата има две страни.

— Сега е различно — каза Диксън. — Случват се много повече неща. А Малоун е в Португалия.

Това вече привлече вниманието й.

— И Мосад планира да се разправи с него там.

Дейли прокара ръка през косата си.

— Стефани, тук действат две фракции. Едната арабска, другата — еврейска. И двете искат едно и също и което е необичайно, го искат по една и съща причина. Вицепрезидентът е свързан с арабите…

През пещероподобното пространство на музея проехтя сирена, след това безизразен глас обяви по радиоуредбата, че сградата трябва незабавно да се опразни.

Стефани сграбчи Дейли за ръката.

— Не съм аз — прошепна той бързо.

Сейбър замръзна на мястото си. За да действа, мъжът с пистолета трябваше да влезе в магазина. Щеше да го направи. Къде ли са другите двама?

Отговорът дойде заедно с някакво движение иззад заключените стъклени врати. Интересно. Тримата очевидно познаваха добре територията, а също така знаеха и че целта им е магазинчето за сувенири.

Дали бяха видели светлината?

Двамата отляво провериха вратата и откриха, че е заключена. Силуетите отстъпиха крачка назад и стреляха в стъклото. Нямаше откат. Само тъп удар. Като чук върху пирон. Металът удари стъклото, изтрещя, но не го разби. Явно бе бронирано.

Третият нападател се втурна през отворените врати с насочен пистолет. Сейбър изчака да отмине мигът на нерешителност, в който мишената преценяваше положението и се хвърли напред, избивайки пистолета с крак, като същевременно замахна с ножа и преряза гърлото на нападателя. Не му даде възможност да осъзнае случващото се и заби острието във врата му.

Чуха се гъргорещи стенания и мъжът рухна на пода.

Нови куршуми удариха заключената врата. Няколкото ритника не успяха да разкъртят стъклото. След това той чу стъпки — двамата слизаха обратно по стълбите — и грабна пистолета на мъртвия.

Сирената продължаваше да вие. Стотици посетители хукнаха към входа на музея. Стефани не отпускаше хватката си върху Дейли.

— Вицепрезидентът си има сподвижници — каза той. — Не може да действа сам.