Стив Бери - Александрийската връзка

Две редици дървени пейки с високи облегалки, украсени с гирлянди и арабески, бяха обърнати една към друга. Над тях висяха барокови изображения на различни апостоли. Пътеката между тях водеше до западната стена на църквата и към прозореца с форма на роза десет метра над тях.

Той вдигна очи.

Прашинки танцуваха в широките ленти ярка слънчева светлина. Малоун се обърна и погледна кръста в отсрещния край. Двамата с Пам се приближиха до перилата и той се възхити на драматичния реализъм на гравираното в дървото изображение на Христос. В основата на кръста една табелка уведомяваше на два езика:

CRISTO NA CRUZ

ХРИСТОС НА КРЪСТА, ОК. 1550 Г.

ESCULTURA EM MADEIRA POLICROMA

ЦВЕТНА СКУЛПТУРА ОТ ДЪРВО

— Където залязващата звезда попада на роза, пронизва дървения кръст — каза Пам. — Ето това е.

Така беше. Но той мислеше върху следващите думи.

И превръща среброто в злато.

Погледна отново към пламналата роза на прозореца и проследи прашните лъчи, които минаваха покрай кръста и навлизаха в нефа. Светлината издълбаваше канал в шахматния под на централната пътека, разделяща пейките. Хората се разхождаха точно там и въобще не забелязваха. Лъчът продължаваше пътя си на изток до външния олтар и хвърляше бледа линия върху червения килим.

Малоун видя, че Макколъм върви по централната пътека към предната част на църквата.

— Ще се чуди къде сме — каза Пам.

— Няма къде да отиде. Май ни търси.

Макколъм спря до последната от шестте колони и се огледа, след това се обърна и ги забеляза. Малоун вдигна длан и му направи знак да изчака там, после изправи показалец в знак, че ще слязат след минута.

Не бе излъгал Макколъм. Доста го биваше в решаването на ребуси. Този първоначално изглеждаше сложен, но сега, докато се взираше в изобилието от гравюри, ребра и сводове, хармония от линии и преплитащи се камъни, които времето, природата и хорската небрежност не бяха успели да променят, той видя отговора. Погледът му проследи лъчите на залязващото слънце, които пресичаха източния край на църквата, разсичаха на две вътрешния олтар и стигаха до сакрариума, който проблясваше като чисто злато.

Преди малко, докато разглеждаше олтара долу, не бе забелязал явлението. Или може би лъчите на залязващото слънце не бяха падали под правилния ъгъл. Но сега трансформацията бе съвсем ясна.

Среброто в злато.

Той видя, че и Пам го бе забелязала.

— Невероятно — промърмори тя — какво прави светлината.

Прозорецът розетка очевидно бе разположен умишлено така, че лъчите на залязващото слънце да огряват сакрариума поне няколко минути. Явно сребърният съд е бил поставен на мястото си с изключителна прецизност, а една от шестте картини, които го заобикаляха, е била преместена, нарушавайки симетрията, така жадувана от средновековните строители.

Той се замисли за последната фраза от текста.

Намери мястото, което образува адрес без място, където ще откриеш друго място.

После се отправи към стълбите. Приближи се до кадифените въжета, които все още препречваха достъпа до източната част на църквата. Забеляза шарките от черен, бял и червен мрамор, които създаваха усещане за аристократичност, тъй като тази част служеше за мавзолей на кралското семейство. Съдът за светена вода бе на десет метра от него. Подробното му разглеждане явно не се включваше в програмата за посетители. Свещеникът при външния олтар обяви по уредбата, че църквата и манастирът се затварят след пет минути. Повечето туристически групи вече си тръгваха.

Малоун още преди бе забелязал, че върху вратичката на сакрариума бе гравирано някакво изображение, зад което вероятно някога бяха съхранявали светото причастие. Макар църквата да бе част от световното историческо наследство и да представляваше по-скоро туристическа забележителност, отколкото обреден храм, нефът вероятно се използваше при специални церемонии. Както например в „Свети Павел“ и Уестминстърското абатство. Което може би обясняваше защо посетителите бяха държани на разстояние от най-важната част.

Макколъм се приближи до него.

— Взех билети.

Малоун посочи сакрариума.

— Трябва да го разгледам отблизо, но без свидетели.

— Май няма да е лесно. Предполагам, че ще ни изгонят всички след няколко минути.

— Не ми правиш впечатление на човек, който сляпо спазва правилата.

— Нито пък ти.

Малоун се сети за Авиньон и какво бяха правили там със Стефани в една дъждовна юнска вечер.