Стив Бери - Александрийската връзка

Беше уморен, но същевременно изпълнен с енергия, тъй като все повече се приближаваше към целта си.

Лесно бе влязъл в апартамента на Джордж Хаддад, чудейки се дали домакинът ще е вътре, но апартаментът се бе оказал празен. Стените бяха осеяни с карти. С джобното си фенерче успя да разгледа странната колекция, макар местата — все в Близкия изток, да не го изненадваха. Много от книгите и купчините документи засягаха актуалната тема за Александрийската библиотека.

През последния час изучаваше материалите под бледия лъч на фенерчето. Чудеше се каква ли е била съдбата на Хаддад. Мъжът, когото Котън Малоун бе нападнал на улицата, със сигурност е бил израелец. В Ротенбург Джоуна бе подчертал, че екипът от наемни убийци вече е на път за Лондон. Дали Малоун не ги е прекъснал? Дали са успели да завършат задачата си? Дали Хаддад бе избягал? Невъзможно бе да разбере, тъй като сътрудничката му мъдро бе преценила да продължи да следва Малоун.

Не изпитваше никакво чувство на триумф, макар да бе успял да открие Хаддад точно според плана. Можеше само да се надява, че сътрудничката му бе свършила своята част от работата също така добре.

Оставил бе компютъра за най-накрая. Включи го и се загледа в екрана.

Въпреки бъркотията в апартамента, Хаддад се оказа педантично подреден в електронния свят. Сейбър отвори няколко папки и започна да чете.

Очевидно Хаддад бе изучавал Александрийската библиотека изключително задълбочено. Но любопитното бе, че също толкова задълбочено бе изучавал и Пазителите. Алфред Херман му бе разказвал за тях, а Джоуна бе попълнил част от празнините в информацията. Но един от файловете на Хаддад разкриваше още данни.

… произходът им е неясен поради глупостта на древните, които безнаказано са заличавали паметта на човечеството.

Към втори век човекът вече бил усвоил изкуството на войната и мъченията. В много части от света се образували империи, в които действали закони и царяла известна сигурност. Но те не защитавали народа от собствените му управници. Възникнали организираните религии и свещениците се превърнали в доброволни съюзници на деспотите. Египет бил едно от местата, в които се наблюдавала тази пародия. Но някъде около втори век в Египет възникнал религиозен орден, който почитал не властта, а опазването на знанието.

Започнали да се появяват първите манастири, в които се събирали хора със сходни принципи и цели. Тези манастири умишлено били изолирани и избягвани от обикновените хора. Тази групичка имала голям късмет. Именно от нейните членове се избирали служителите в двете библиотеки на Александрия — чиновници и управители. От тази позиция те имали достъп до всичко, а с напредъка на човечеството и увеличаването на уменията му да се самоизтребва групичката все повече се затваряла в себе си.

Първоначално само преписвали текстовете, но в крайна сметка започнали да ги крадат. Огромният обем на библиотеката (неколкостотин хиляди ръкописа) сам налагал това решение, а и в хода на следващите триста години, през които библиотеката все повече изпадала в немилост, кражбата на текстове ставала все по-лесна, особено поради липсата на точни инвентарни списъци. По времето на мюсюлманското нашествие през седми век Пазителите вече притежавали една огромна част от Александрийската библиотека. После те изчезнали и само от време на време отново се появявали, за да отправят покана към определена личност да се присъедини към тях и да трупа знания.

Сейбър продължи да чете, питайки се как Джордж Хаддад бе успял да се сдобие с толкова подробна информация. Палестинецът непрекъснато го изненадваше.

С периферното си зрение улови някакво движение и моментално застана нащрек. Сенките оживяха. Една тъмна фигура се приближи към него.

Ръцете му бързо се дръпнаха от клавиатурата. За съжаление не бе въоръжен. Извъртя се пъргаво, готов за битка. На бледата светлина на екрана се материализира женска фигура.

Агентката му.

— Подобна глупост може да ти навлече голяма беля — отбеляза той.

— Не съм в настроение.

Редовно бе ползвал помощта й из цяла Великобритания. Имаше деликатни кости и правилни черти. Черната й коса бе сресана плътно назад и сплетена на тежка плитка.

— Къде беше? — попита я той.

— Следях Малоун. Двамата са в един хотел до Хайд Парк.

— А Хаддад?

Тя поклати глава.

— Не знам. Следях Малоун. Той пое голям риск да се върне в къщата — полицията вече бе тръгнала насам — и си тръгна с онази чанта.