Стив Бери - Александрийската връзка

Той даде знак гласуването да започне.

Одобрението бе получено с четири гласа срещу един.

Синия стол остана доволен.

Копенхаген

Къщата на Малоун се разтресе като при земетресение и сякаш се изду от стремителния поток горещ въздух, който се надигна нагоре по стълбите. Той се хвърли към Пам и двамата паднаха върху протрития килим, покриващ дъсчения под. Нова експлозия разтърси основите и към тях се надигнаха още пламъци. Долу бушуваше пожар. Пушекът се издигаше на все по-черни талази.

Малоун се втурна към прозореца. Двамата мъже бяха изчезнали. Котън осъзна какво се бе случило. Бяха опожарили долните етажи. Не бяха възнамерявали да ги убият.

— Какво става? — изкрещя Пам.

Той не й обърна внимание и вдигна прозореца. Пушекът стремително нахлуваше вътре.

— Хайде — извика той и хукна към спалнята.

Протегна ръка под леглото и измъкна раницата, която винаги държеше в готовност, дори и след пенсионирането си, точно както бе правил през дванайсетте години като агент по проект „Магелан“. Вътре бе паспортът му, хиляда евро, резервни документи за самоличност, чифт дрехи и беретата му, с необходимите амуниции. Едва наскоро влиятелният му приятел Хенрик Торвалдсен бе успял да получи обратно пистолета му, конфискуван от датската полиция преди няколко месеца, когато Малоун се бе забъркал с рицарите тамплиери. Сега той метна раницата на рамо и обу чифт маратонки. Нямаше време да връзва връзките. Пушекът вече нахлуваше и в спалнята. Той разтвори и двата прозореца, което помогна донякъде.

— Стой тук — нареди Котън на Пам. Пое дълбоко въздух и се втурна обратно през кабинета към стълбището. Надолу се спускаха четири етажа. Приземният приютяваше книжарницата му, вторият и третият се използваха за склад, а на четвъртия беше разположен апартаментът му. Първият и третият етаж горяха. Горещината опари лицето му и го принуди да се отдръпне. Запалителни гранати. Явно за това ставаше въпрос.

Котън се върна тичешком в спалнята.

— Няма начин да се измъкнем през стълбите. Погрижили са се за това.

Пам се бе свила в ъгъла и кашляше задавено. Той мина покрай нея и показа глава през прозореца. Спалнята му бе в края на коридора. Съседната сграда, заемана от бижутерски магазин и магазин за облекло, бе с един етаж по-ниска от неговата, покривът й бе плосък и ограден с тухлен парапет, който, както говореха, бе още от XVII век. Малоун погледна нагоре. Над прозореца му минаваше широк корниз, който стърчеше навън и опасваше предната и страничните фасади на сградата.

Някой вероятно вече бе повикал пожарната, но той нямаше намерение да чака да му подадат стълба.

Пам се закашля по-силно, а и той самият трудно дишаше. Извъртя главата й.

— Погледни нагоре — посочи корниза Котън. — Хващаш се и се придвижваш към страничната фасада. Оттам скачаш върху покрива на съседната сграда.

Очите й се разшириха.

— Да не си луд? Та ние сме на четири етажа от земята.

— Пам, много е вероятно сградата да избухне. Има тръби с газ. Гранатите са предназначени да предизвикат пожар. Не са хвърлили граната на този етаж само защото искат да излезем навън.

Тя явно не схващаше думите му.

— Трябва да изчезнем, преди да пристигнат полицията и пожарната.

— Те могат да ни помогнат.

— Наистина ли искаш да прекараш следващите осем часа в стая за разпити? Разполагаме само със седемдесет и два.

Тя като че ли моментално схвана логиката му и се втренчи в корниза.

— Не мога, Котън. — За пръв път гласът й бе загубил остротата си.

— Гари има нужда от нас. Трябва да тръгваме. Гледай ме и прави абсолютно същото.

Той прехвърли раницата на гърба си и се измъкна през прозореца. Сграбчи корниза, чийто грапав камък бе топъл, но достатъчно тънък. Започна да се придвижва, местейки ръцете си една след друга. След още няколко педи заобиколи ръба и скочи върху равния покрив на съседната сграда.

Затича се обратно и вдигна очи. Пам все още стоеше до прозореца.

— Хайде, давай! По същия начин.

Тя все още се колебаеше.

Третият етаж се разтресе от взрива. Парчета стъкло от прозорците се посипаха по калдъръма. Пламъци разсякоха тъмнината. Пам отскочи назад. Грешен ход. Само след секунда главата й се показа отново. Кашляше задавено.

— Тръгвай вече — изкрещя той.

Тя, изглежда, най-сетне разбра, че няма друг избор. Измъкна се през прозореца като него и сграбчи корниза. Наклони тялото си навън и увисна на ръце.

Той видя, че очите й са затворени.