Стив Бери - Александрийската връзка

Изправи се и прокара ръка през косата си. Предишния ден бе смятал да отиде да се подстриже. Разкърши рамене, за да прогони и последните следи от съня, и пое няколко дълбоки глътки въздух. Бе навлякъл джинси и риза с дълъг ръкав, която висеше разкопчана върху сивата фланелка. Изведнъж се вледени от ужас.

— По дяволите, Котън…

— Пам, млъкни. Трябва да помисля. Никак не ми помагаш.

— Не ти помагам? Какво, по…

Мобилният му телефон иззвъня. Пам се хвърли към него, но той я спря.

— Недей.

— Как така? Може да е Гари.

— Не се занасяй.

Той вдигна телефона след третото иззвъняване и натисна зеления бутон.

— Доста се забави — каза мъжки глас в ухото му. Долови холандски акцент. — И моля без демонстрации от типа, ако направите нещо на момчето ми, ще ви убия . Нямаме време за подобни глупости. Седемдесетте и два часа вече започнаха да текат.

Малоун мълчеше, но изведнъж се сети нещо, което бе научил отдавна. Никога не позволявай на отсрещната страна да определя условията на сделката.

— Не си го и помисляй. Нямам намерение да ходя никъде.

— Излагаш живота на сина си на доста сериозен риск.

— Искам да видя Гари. Да говоря с него. Тогава ще действам.

— Погледни навън.

Малоун се втурна към прозореца. Четири етажа по-долу Хобро Плац бе все така пуст, с изключение на двете фигури на отсрещната страна на покрития с калдъръм площад. И двете фигури държаха оръжие на рамо. Гранатомети.

— Не съм съгласен — каза гласът в ухото му.

Избухнаха пламъци. Две гранати изсвистяха в нощта и помляха прозорците под него. И двете експлодираха.

Виена, Австрия, 2:12 ч.

Седналият на Синия стол мъж наблюдаваше как автомобилът оставя двамата си пътници под осветената арка. Не беше лимузина или нещо претенциозно, а обикновен европейски седан в тъмен цвят, често срещан по натоварените австрийски шосета. Идеалното транспортно средство, когато човек иска да избегне вниманието на терористи, престъпници, полицаи и любопитни журналисти. Пристигна още една кола, свали пътниците си и се оттегли да чака под тъмните дървета на павирания паркинг. След няколко минути пристигнаха още две. Доволен, Синия стол напусна спалнята си на втория етаж и слезе на партера.

Събранието щеше да се проведе на обичайното място. Пет позлатени стола с прави облегалки бяха наредени в широк кръг върху унгарския килим. Столовете бяха еднакви, с изключение на един, върху чиято тапицирана облегалка бе преметнат яркосин шал. До всеки имаше позлатена масичка с бронзова лампа, листове за писане и кристална камбанка. Вляво от кръга имаше каменна камина, а светлината на огъня нервно танцуваше по фреските на тавана.

Всички столове бяха заети от облечени в строги черни костюми мъже, наредени по старшинство в низходящ ред. Двама от тях все още се радваха и на косата, и на здравето си. Трима оплешивяваха и изглеждаха болнави. До един бяха минали седемдесет. Тъмните им палта и сивите шапки висяха на месинговата закачалка встрани.

Зад всеки седнал стоеше по-млад мъж — наследникът на Стола — който присъстваше, за да слуша и да се учи, но не и да говори. Правилата съществуваха от много години. Пет Стола, четири Сенки. Председателстваше Синия стол.

— Съжалявам за късното начало, но преди няколко часа пристигна обезпокоителна информация. — Гласът на Синия стол бе напрегнат, но слаб. — Последното ни начинание може би е застрашено.

— Разкрити ли сме? — попита Втория стол.

— Може би.

Третия стол въздъхна.

— Разрешим ли е проблемът?

— Така смятам. Но са необходими незабавни действия.

— Предупреждавах, че не бива да се замесваме — строго им напомни Втория стол и поклати глава. — Трябваше да оставим нещата да се развият по естествен начин.

Третия стол изказа съгласието си, както бе направил и на предишната среща.

— Може би е знак, че трябва да изоставим тази идея. Естественият ход на нещата има много предимства.

Синия стол поклати глава.

— Последното ни гласуване бе против подобно поведение. Решението бе взето и трябва да се придържаме към него. — Той направи пауза. — Положението изисква цялото ни внимание.

— Изпълнението на задачата изисква такт и умения — каза Третия стол. — Прекаленото внимание може да влоши нещата. Ако действително смятаме да продължим, тогава препоръчвам да дадем пълни правомощия за действие на die Klauen der Adler .

Ноктите на орела.

Другите двама кимнаха.

— Вече го направих — каза Синия стол. — Свиках събранието, за да получа одобрение за едноличните си действия.