Стив Бери - Александрийската връзка

— Гари — каза президентът, — баща ти ще се върне в Копенхаген след няколко дни. Хенрик, благодаря ви за всичко, което направихте.

— Не успях да помогна много.

— Но победихме, нали? И това е важното в тази игра.

Връзката прекъсна. Херман мълчеше. Торвалдсен посочи атласа.

— Писмата са безполезни, Алфред. Не можеш да докажеш нищо.

— Изчезвай оттук.

— С най-голямо удоволствие.

Даниълс бе прав.

Играта беше свършила.

Вашингтон, понеделник, 10 октомври, 8:30 ч.

Стефани седеше в Овалния кабинет. Много пъти беше ходила там и обикновено се чувстваше неудобно. Но не и днес. Двете с Касиопея трябваше да се срещнат с президента Даниълс.

Предишния ден във Върмонт с почести бе погребан Брент Грийн. Медиите възхваляваха качествата и постиженията му. Демократи и републиканци обявиха, че дълго ще чувстват липсата му. Самият Даниълс бе прочел надгробното слово. Лари Дейли също беше погребан, но във Флорида и без фанфари. Изпратиха го няколко приятели и семейството му. Стефани и Касиопея също присъстваха.

Странно, че Стефани не беше преценила правилно и двамата мъже. Дейли в никакъв случай не беше светец, но не беше убиец и предател. Бе се опитал да спре случващото се, но за съжаление му попречиха.

— Искам да се върнеш в проект „Магелан“ — каза й Даниълс.

— Може да ви бъде трудно да обясните решението си.

— Не е нужно да обяснявам каквото и да било. Не съм искал да напускаш, но по онова време нямах никакъв избор.

Тя искаше да се върне. Харесваше работата си. Имаше обаче още нещо.

— Ами подкупите за Конгреса?

— Вече ти казах, Стефани. Нищо не знаех, но практиката незабавно ще спре. Както при случая с Грийн, страната ни няма да има полза от този скандал. Да го приключваме и да продължаваме.

Тя не бе напълно сигурна в липсата на участие от страна на Даниълс, но се съгласи с него. Бе по-разумната линия на поведение.

— И никой няма да разбере нищо за случилото се, така ли? — попита Касиопея.

Даниълс беше вдигнал крака на бюрото си и се усмихваше доволно.

— Нито дума.

Вицепрезидентът бе подал оставка в събота, позовавайки се на различия с правителството по отношение на политиката. Медиите бяха настоявали да го снимат, но досега не бяха успели.

— Предполагам — каза Даниълс, — че бившият вицепрезидент ще се опита да придобие популярност. Между нас ще има няколко публични сблъсъка по политически въпроси и може би той дори ще се кандидатира на следващите избори. Аз обаче не се притеснявам от битката. А като говорим за битки, искам да държите под око Ордена на Златното руно. Тези хора са източник на неприятности. Засега успяхме да им отрежем краката, но скоро пак ще се изправят.

— Ами Израел? — попита Касиопея.

— Имат изричното ми обещание, че няма да се публикуват никакви материали от библиотеката. Само Котън и бившата му съпруга знаят къде се намира тя, но аз няма да го спомена никъде. Нека си остане скрита. — Даниълс се обърна към Стефани. — Двете с Хедър помирихте ли се?

— Вчера на погребението. Тя наистина е харесвала Дейли. Разказа ми някои неща за Лари, които не знаех.

— Виждаш ли? Не бива да си толкова критична. Грийн поръчал убийството на Дейли, след като видял флашпаметите. Сочели за пукнатини в бента и той се втурнал да ги запуши. Хедър е добър агент. Върши си работата отлично. Грийн и вицепрезидентът бяха готови да унищожат Израел. Не ги интересуваше нищо друго освен тях самите. А вие смятахте, че проблемът съм аз.

Стефани се усмихна.

— Грешала съм и за това, господин президент.

Даниълс се обърна към Касиопея.

— Ще продължиш ли строежа на замъка?

— Доста време отсъствах. Хората ми сигурно се чудят какво е станало с мен.

— Ако хората ти са като моите, бъди сигурна, че са щастливи, щом получават чековете със заплатата си. — Даниълс се изправи. — Благодаря и на двете ви за всичко, което направихте.

Стефани остана седнала. Предусещаше нещо.

— Има нещо, което криете от нас.

Очите на Даниълс проблеснаха.

— Доста неща.

— Става дума за библиотеката. Преди малко я споменахте доста нехайно. Няма да продължите да я пазите в тайна, нали?

— Решението не е мое. Друг човек отговаря за нея и ние всички знаем кой е той.

Малоун отброи ударите на камбаните в Копенхаген. Беше три следобед. По Хобро Плац както винаги гъмжеше от хора. Тримата с Пам и Гари седяха на една маса навън и тъкмо привършваха обяда си. С Пам се бяха върнали от Египет предишния ден, след като бяха прекарали съботата с Пазителите и бяха присъствали на погребението на Джордж Хаддад.