Стив Бери - Александрийската връзка

И тогава разбра.

Малоун се досети, че Макколъм възнамерява да стреля в краката му, и скочи върху най-близката маса миг преди три изстрела да проехтят от другата страна на залата. Преспапиета от златен кварц се разбиха в пода. Макколъм щеше веднага да се досети какво е направил, затова реши да обърне нещата в своя полза.

Изчака една секунда, претърколи се и видя Макколъм свит зад една маса. Прицели се и стреля два пъти, но Макколъм светкавично се скри зад страничната подпора.

Залата беше прекалено открита за престрелка. Малоун се втурна към редица рафтове отляво.

— Не е зле, Малоун — провикна се противникът му.

— Старая се.

— Няма да се измъкнеш жив оттук.

— Ще видим.

— Убивал съм и по-добри от теб.

Малоун се зачуди дали тези думи бяха демонстрация на храброст или отчаяние. Каквото и да беше, той не се впечатли особено.

Хаддад поведе Пам Малоун през библиотеката в посока, противоположна на избраната от Сейбър и Малоун. Вече бяха чули няколко изстрели. Трябваше да побърза. Влязоха в петата зала, наречена Залата на живота. Символът й бе мозаечен кръст, чиято горна вертикална линия бе заменена от овал с формата на яйце.

Прекосиха я бързешком и стигнаха Залата на вечността, където Хаддад спря на изхода. От дъното на коридора под прав ъгъл долитаха гласове. Очевидно действието се разиграваше в Читалнята. Множество маси, по-малко рафтове и голямо открито пространство. Разходката на Сейбър преди малко бе имала за цел да опознае обстановката. Явно бе забелязал всичко. Навремето самият той беше постъпвал по същия начин във войната срещу евреите. Опознай бойното поле.

Това бойно поле той познаваше до най-малките подробности.

Преди пет години тайно бе изминал Пътя на героя, точно преди да помоли Котън Малоун за помощ. Когато за пръв път пристъпи тук и влезе в библиотеката, бе поразен, че всичко, което подозираше за Библията, се бе оказало истина. Но когато Пазителите го бяха помолили за помощ, чувството бе невероятно. Мнозина от Пазителите бяха избрани от поканените и всички бяха решили, че той трябва да стане техният Библиотекар. Бяха му обяснили за надвисналите заплахи и той се бе наел да потърси решение за проблемите им. Но в крайна сметка се оказа, че самият той се нуждае от помощ. Ето защо беше въвлякъл Малоун.

Търпението и знанията му бяха послужили добре. Надяваше се само да не е пресметнал нещата погрешно.

Спря на изхода от Залата на вечността. Пам Малоун бе плътно зад него.

— Чакай тук — прошепна той.

Промъкна се напред по коридора, зави зад ъгъла и надникна в Читалнята. Зърна движение и отляво, и отдясно. Единият мъж се криеше зад рафтовете, а другият използваше масите за прикритие.

Промъкна се обратно при Пам Малоун и й подаде пистолета си.

— Трябва да вляза вътре — прошепна той.

— Откъдето няма да излезеш.

Той поклати глава.

— Обеща на Котън да си поговорите.

— Излъгах. — Той замълча. — И ти разбра.

— Адвокатът в мен заговори.

— Не, заговорил е човекът в теб. Всички вършим неща, за които после съжаляваме. Аз също. Но поне в края на живота си успях да запазя тази библиотека. — Той зърна нещо в очите й. — Разбираш какво искам да кажа, нали?

Тя кимна.

— Тогава знаеш какво трябва да направиш.

Забеляза объркването й и я потупа по рамото.

— Ще разбереш, когато моментът настъпи. — Той посочи пистолета. — Стреляла ли си някога?

Тя бързо поклати глава.

— Просто се прицелваш и дръпваш спусъка. Ще има откат, затова го дръж здраво.

Тя не отговори, но той беше сигурен, че го е разбрала.

— Дано се радваш на дълъг живот. Предай на Котън моите уважения.

Той се обърна и се отправи към Читалнята.

— Можем да седим тук цял ден — провикна се Малоун.

— Май си се самозабравил — отвърна Макколъм. — И нещо не си във форма.

— Мога да те изритам отзад.

Макколъм се изхили.

— Ще ти кажа какво ще направя. Мисля да се върна и да убия бившата ти женичка. Щях да убия и момчето ти, ако не беше обезвредил онези идиоти, които бях наел. А между другото, нали не смяташ, че това е твоя заслуга? Нагласих цялата работа, а ти тръгна като куче след лисица. План Б беше да убием момчето. И в двата случая щях да открия Джордж Хаддад.

Малоун знаеше какво цели Макколъм. Опитваше се да го ядоса. Да го предизвика. Да го накара да действа. Той се замисли.

— И успя ли да откриеш Хаддад?

— Не. Нали беше там, когато израелците го убиха. Чух всичко за станалото.

Значи Макколъм нямаше представа кой е Библиотекарят.