Стив Бери - Александрийската връзка

— Направих го, за да предпазя библиотеката. Сейбър работи за организация, която се нуждае от тези знания за собствена политическа и икономическа изгода. От известно време ни следят. Но ти го чу — тук е заради самия себе си, не заради тях. Спрем ли го, спираме всичко.

— И какво ще направиш?

— Не само аз. Ти също трябва да участваш.

— Аз ли?

— Котън има нужда от теб. Да не смяташ да си тръгнеш?

Той наблюдаваше изражението й, докато тя обмисляше тази възможност. Знаеше, че е умна, смела и безразсъдна, но и уязвима, както и склонна на грешни решения. През целия си живот бе наблюдавал хората и ги бе преценявал и сега се надяваше да е преценил правилно Пам Малоун.

— В никакъв случай — заяви тя.

Сейбър изтича от Залата на призванието и влезе в Читалнята, цялата с маси и само няколко рафта. От току-що направената обиколка знаеше, че следващата Зала на вечността е предпоследна и че цялата библиотека е под формата на буквата U. Фалшиви прозорци и украсени с пейзажи ниши, както и специалното осветление създаваха ефект за излаз на открито. Непрекъснато си напомняше, че се намира под земята.

Влезе и Читалнята и спря. Време беше да използва онова, което беше забелязал по-рано.

Малоун продължаваше да напредва с насочен пистолет. Беше сложил последния пълнител, в който имаше девет патрона. В джоба си имаше още един с три, така че разполагаше общо с дванайсет изстрела, за да спре Макколъм.

Погледът му шареше от стена до стена и от пода до тавана, сетивата му бяха изострени до крайност. Гърдите и гърбът му бяха влажни от пот, а хладният въздух го пронизваше.

Мина през втората зала и се отправи по коридора към следващата осветена зала, която правеше чупка под прав ъгъл. Не долавяше никакъв шум и тишината го изнервяше. Напред го движеха единствено думите на Хаддад, че Макколъм е отвлякъл Гари. Мръсникът бе докосвал детето му. Беше го отвлякъл. Беше принудил Малоун да убие човек. Нямаше да се измъкне, без да си плати. Макколъм искаше да се бие. Е, щеше да си го получи.

Стигна до входа на третата зала.

Читалнята.

Сред рафтовете в стаята имаше около двайсетина маси от дебели, грубо издялани дъски, потъмнели и излъскани от употреба.

Забеляза изхода в отсрещната стена.

Залата беше по-голяма от останалите две, правоъгълна, с дължина около двайсетина метра. По стените имаше византийски плочи, както и мозайки, изобразяващи сцени с жени, които тъчаха и предяха или се занимаваха със спорт. Откъсна поглед от изображенията и се опита да се съсредоточи върху проблема.

Очакваше Макколъм да изскочи всеки момент измежду масите. Беше готов. Но нямаше никой. Той спря. Нещо не беше както трябва.

В другия край на залата, в основата на стената, забеляза някакво тъмно отражение в лъскавия червен гранит. Сянка, сякаш гледана през бутилка. Идваше от пода. Изпод масите.

И тогава Малоун разбра.

Вашингтон

Стефани чу изстрела, но куршумът не я улучи. Тогава видя дупката в главата на Брент Грийн и осъзна какво се беше случило.

Обърна се.

Срещу нея стоеше Хедър Диксън с пистолет в ръка.

Тялото на Грийн се сгромоляса върху дървения под. Стефани продължаваше да се взира в Диксън, която свали пистолета си. Касиопея се показа зад израелката.

— Това беше краят — каза Диксън.

Стефани се обърна към Касиопея.

— Какво стана?

— Тя се появи, когато двамата с Грийн отидохте в кабинета. Прави бяхме. Грийн бе довел няколко приятелчета, които чакаха отзад. Тайните служби ги хванаха и тогава — Касиопея посочи Диксън — се появи тя.

Стефани започна да схваща.

— За президента ли работиш?

— Трябваше да го направя. Този негодник щеше да ни предаде всички. Двамата с вицепрезидента като нищо можеха да предизвикат световна война с техните планове.

Тя усети нещо в тона й и попита:

— Ами вие с Дейли?

— Харесвах Лари. Обърна се към нас за помощ, разказа ни какво се случва и двамата се сближихме. Вярвате или не, но той се опитваше да го предотврати. Трябва да му повярвате.

— Щеше да е много по-лесно, ако и двамата бяхте дошли при мен с информацията.

Диксън поклати глава.

— Твоят проблем, Стефани, е, че живееш в идеалистичен свят. Ти мразеше Лари. Не харесваше Грийн и смяташе, че от Белия дом не те харесват. Как би могла да направиш нещо?

— Но пък беше идеална примамка — каза Касиопея. — Не мислиш ли?

— Всяка въдица има нужда от стръв и вие двете бяхте точно за тази.

Стефани продължаваше да държи компактдиска, който беше поставила в къщата на Дейли. Беше празен. Просто искаха да предизвикат Грийн да действа.